11.04.2005 г., 17:22 ч.

Единствени за миг. А после? Кафе. 

  Есета
2276 0 3
3 мин за четене
Спокойно!!! Спокойно!!! Няма да четете за Слави и Софка и за група Каффе. Просто
единствени и кафе, тия две думички прекрасно си пасват и се допълват някак, и
някак … много ми харесват, харесва ми играта на асоциации. Единствени – като в
приказка звучи, като нещо нереално, дали е реално всъщност, дали го има. Кафето
пък е доста земно и съвсем реално понятие, няма как да те подведе, освен ако не
прекалиш с дозировката. Мислех си аз, мислех си и нищо не измислих по повод
кафето и единствените . Или пък по-добре - единственият и кафето. Но сега докато
тропам на клавиатурата почвам да давам на як блокаж – единственият нещо ме
депресира, няма как да е от кафето просто, само едно съм пила, единствният ще да
е. Може пък и от музиката, и мисля да я сменя, ще си сипя и малко сок и тогава
може би ще дойде и реалното мислене за единствения. Вие сигурно си мислите че
съм фффлюбена. Хи-хи. Мннне драги мои – не съм, просто си мисля за обекта
“единствен” като някакво такова хипотетично и нереално съществуващо прелестно,
но може би не дотам чак прелестно същество, достойно да подели с теб минутите за
кафе. Аз си смених музиката -току що и си пуснах Ениа. Ениа, мисля аз е просто
нереално естествена, чак е стряскащо. Онзи ден с баща ми това обсъждахме, но
това е друго. Сега говорех за единствения. Та исках да ви попитам – може ли
някой от вас да ми каже, къде мога да го срещна тоз приятен човечец, само ей тъй
да си побъбрим, да се видим, да пийнем по едно кафе, защото виждате ли, толкова
хора съм срещала, дето съм се припознавала с единствения, че вече взе сериозно
да ми писва. Та искам при евентуална следваща среща с въпросния единствен “да го
разпозная”, та да не се разочаровам после, че пак както обикновено съм взела
бедното момче за някой друг и съм му се нахвърлила с такова желание – просто
защото съм чакала да се запознаеме де, не за друго. Все пак 21 години чакам аз
тая прословута среща, ходя аз насам натам, където и да ходя с който и да се
запозная първия ми въпрос след като се представя и кажа “Анета, приятно ми е”
знаете ли какъв е : “А ти ли си единственият”. И то вземе та се ошашка момчето и
се чуди сигурно – ма има ли още жени, които си мислят че единствения го има.
Иска ми се повече мъже да си мислят, че има повече жени които наистина вярват,
че има такова реално същество като единствения. Иска ми се и повече мъже да си
вярват, че могат да накарат някоя жена да вярва, че той за нея е този единствен.
Защото всъщност не е толкова трудно, дори, си мисля, че е елементарно, но трябва
да има желание, любов,  трябва просто да си вярваш. Не е ли много хубаво
когато непознат просто ти се усмихне и те накара да се чувстваш забелязан,
поздравен и открит по някакъв начин. Защо хората напоследък все по-често се
затварят в проблемите си и се отказват от красивото и любовта която могат да
дават за сметка на болката и песимизма. Толкова уникално тъпо е всичко това,
което всички ние вършим. Поне на мен ми се е случвало два пъти – да пропускам
хубавото заради лошото. Защото сякаш така сме устроени, че на лошото да отделяме
повече време, внимание, грижи и нерви, които бихме могли да посветим на някой
друг. За добро. Писна ми от кафето, разбирате ли? Омръзна ми. Кафето се губи и
изчезва, когато не е споделено, когато е само, когато е единствено, когато е
единствено с теб. Липсва третият – единственият – за да сподели той с теб
кафето, кафето като за начало, а после, после идва другото, онова единственото,
което само единствените са способни да опишат, защото единствени те го
преживяват.

© Анета Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • търся аз теми за мигове и вечността и се натъкнах на това нещо ... хареса ми ... земно е ... И всичко единсвтено идва , когато не го чакаме ... За това и остава вечно , защото не е очаквано а просто появило се в миг ... Обикновеност
  • Адски много ми харесва това, което си написала!Четох си аз, четох и .. няма да се измъкнеш без коментар Публикувай още, че си е цяло удоволствие да се четат нещата ти- с чувство за хумор, пък и истинки
    И ти пожелавам да откриеш човека,който да направи кафето ти различно, не делнично, а магично и пропито с влюбеност!
  • Единствено мога да ти пиша 6 за това есе , а за кафето - може би скоро ще бъде посадено онова мъничко зрънце кафе, което заедно с него, единствения, ще изпиете.
Предложения
: ??:??