Ако Бог ми беше дал възможност за един ден да се превърна в най-прекрасното чудо на света, бих се вслушала в патриотичния зов на сърцето си, който щеше нежно да прошепне: „Една българска роза..." Да, колко ми се иска да можех да се откъсна от всички човешки проблеми и грижи и да вселя душата си в безгрижните цветове на розата. Бих изживяла с любов всеки миг от сбъднатата си мечта и всяка секунда от живота ми като цвете щеше да е изпълнена с повече щастие и удовлетворение от половината човешки живот...
Само, ако можех да се преобразя в красивата обвивка на българската роза! Бих вдишвала от чистия планински въздух с повече желание от всички цветя на света, защото щях да осъзнавам, че този прекрасен Балкански въздух е изпълнен не само със сладките ухания на растенията, но и с миризмата на кръвта, пролята в родните земи преди повече от два века. И този аромат щеше да ми вдъхва ентусиазма и силната воля на хилядите българи, пожертвали се в името на отечеството!
Бих пила от водите на Тунджа ...