Ако Бог ми беше дал възможност за един ден да се превърна в най-прекрасното чудо на света, бих се вслушала в патриотичния зов на сърцето си, който щеше нежно да прошепне: „Една българска роза..." Да, колко ми се иска да можех да се откъсна от всички човешки проблеми и грижи и да вселя душата си в безгрижните цветове на розата. Бих изживяла с любов всеки миг от сбъднатата си мечта и всяка секунда от живота ми като цвете щеше да е изпълнена с повече щастие и удовлетворение от половината човешки живот...

Само, ако можех да се преобразя в красивата обвивка на българската роза! Бих вдишвала от чистия планински въздух с повече желание от всички цветя на света, защото щях да осъзнавам, че този прекрасен Балкански въздух е изпълнен не само със сладките ухания на растенията, но и с миризмата на кръвта, пролята в родните земи преди повече от два века. И този аромат щеше да ми вдъхва ентусиазма и силната воля на хилядите българи, пожертвали се в името на отечеството!

Бих пила от водите на Тунджа с по-голяма жажда от най-водолюбивите растения, защото в тази студена бистра река щях да открия навярно много мъка и тъга... Но те щяха само да ме изпълнят с гордост, защото отразяват не покорното отчаяние на поробен народ, а страданието на една героична нация с възвишен и непреклонен дух!

Бих прегръщала плодородната земя с корените си с по-голяма любов от всички дървета и храсти, защото щях да знам, че в тази рохкава пръст са скрити останките на велики българи... Затова бих всмуквала от тази почва всяка капчица воля и храброст, които са изпълвали патриотичните сърца на героите!

И още... Бих разпръсквала нежен аромат из цяла България, за да привличам сънародниците. С нюансите на родолюбие, с нотките на носталгия, това ухание би изострило сетивата на самозабравилите се българи и би ги подсетило за красивата природа и славното минало на родината. И така, разнасяна от топлия пролетен вятър, тази силна миризма би задушила всичко чуждо и оставила само българското да живее в сърцата на хората!

Бих се разлиствала много бавно, за да се порадвам на младостта, която за яростните патриоти, защитили страната си с пушка, била твърде кратка. И докато те са изживяли детството си с мисълта за бъдещата свобода на страната, аз бих се наслаждавала на всяка минута като свободно цвете в свободна земя!

Навярно много неща бих направила още... За един кратък ден, бих изживяла по-пълноценен живот от съвременните българи, които са заличили следите от любовта към родината на прадедите им. Затова бих им показала как се живее - с красотата си, с омайния си аромат, с бодлите си... И най-вече бих им отправила пламенен зов за помощ от името на България!...

Но животът е кратък, и рано или късно, се сблъсква със своя край. И ако можех да избера как да привърша дните си, бих избрала да бъда откъсната от българско чедо, със сърце, биещо с ритъма на фолклорните песни, и душа, богата като народните приказки. Защото знам, че само истинско българче би усетило очарованието и магията на най-приказното българско цвете - розата!...

Иска ми се да можех да постигна всичко това и без да съм роза. Но като че ли човешките думи не могат да сторят и половината от това, което ароматното цвете е способно да направи за България само с присъствието си. Понякога мощта на словото е безсилна пред титаничното въздействие на аленото цвете, сгушено сред гъстите храсталаци и украсяващо приказния пейзаж на Балкана! И докато не се научим да оставяме ярък отпечатък върху сърцата на хората само с думи, нека отправим поглед към зашеметяващата красота на розата и преклоним глава пред очарованието й, така както бихме отдали чест пред доблестта на загиналите за родината българи!