Ех, животе, животе колко си хубав! А ние сме толкова за кратко на този свят, че не успяваме да ти се нарадваме. Все бързаме ли, бързаме. А закъде и сами не знаем. Времето неусетно отлита, а с него и нашият живот. Колко е хубаво да станеш сутрин рано, за да видиш изгрева на слънцето, раждането на новия ден. Да гледаш как то пълзи по хоризонта и бавно се издига нагоре по аленото небе. Как докосва земята със златните си лъчи. Животът е твърде кратък, за да живеем в омраза, злоба и завист. Трябва да си поставим за цел да бъдем добри, добри и само добри. Да изхвърлим от него всички отрицателни емоции и да си създадем един прекрасен свят. Да запазим планетата чиста, да спрем да избиваме животни за удоволствие, да запазим изчезващите видове. Има толкова много неща, които трябва да направим през краткия си престой на земята. Кому е нужна тази завист, омраза и злоба? Не можем ли да живеем тихо и мирно - без войни. Да живеем всички заедно като едно голямо семейство - бели и черни, мюсюлмани и християни... Защо трябва да се разделяме? Та нали всички сме деца на този свят и пред Бог всички сме еднакви.

denisima - 09.06.2013 г.