Любов? Какво е тя, сладострастен миг в нощта, мечти на сутринта. Тръпка, която изстива или може би вечно гори? Къде е? Откриваема ли е? Да търсим или в оковите и да попаднем? Приказка вълшебна или пропаст неизбежна... Но знам, всеки опарил се е от нейните пипала и въпреки това така търсена е от нашите сърца. Една лъжа, една мечта, един миг от вечността. И стоя сега, взирам се в звездите, сякаш са очите на моя принц, но къде е той, дали ще го намеря или просто мираж ще остане всичко това, не искам да съм сама. Ела, принце, ела в моя живот. Ела, мили, научи ме на любов. Една мечта, един огън гори в душата, ела, така реши съдбата. Ела, любов, ах любов, любов...
© Росица Митева Всички права запазени