Есе... за себе си (1000 стипендии)
Това есе прикрепих към документите за кандидатстване в проекта 1000 стипендии. Ще призная, че му дължа много сълзи и безсъние... пък струвало ли си е - тепърва ще узнаем:)
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се доказвам, нали? Е, щом се иска от мен, няма опасност да излезе, че се приемам прекалено насериозно. Трябва да споделя мечтите си, така ли? Откъде ли да започна... А, да. Нека споделя една моя, ако не невъзможна, то поне трудно осъществима мечта.
Представям си се след години, със солиден трудов капитал зад гърба си, как печеля нобелова награда за литература. Хубаво е да имаш свое виждане за нещата. Лошото идва щом погледнеш навън и се сблъскаш с реалността. Искам да открия себе си... Да намеря своето място под Слънцето. Знам, че искам да постигна много неща, но какви ли точно...
Родена съм в деня на музиката, поезията и китайската революция. На това се дължи афинитетът ми към музиката, стиховете и чуждите езици. Преди време си казвах, как ще стана или певица, или поетеса, или полиглот, или... много други неща, за които се колебая. При мен един от фундаменталните проблеми е нерешителността - проклятието на Везните. Трудно е да си Везни - лъкатушиш се ту на едната, ту на другата страна, а равновесието си е химера. Ако си изправен на кръстопът, ще седнеш по средата на пътя и ще се чудиш накъде да поемеш. В повечето случаи просто ще се обърнеш назад и ще потеглиш обратно. Разбира се, визирам строго индивидуално само себе си. Исках първоначално медицина, след това се насочих към историята. Последва химия, след това пък кинорежисура... Сега съм на вълна рисуване. И всичко това ме влече, ужасно е. Какво мога да кажа в своя защита? Имало хора, казват, които цял живот не биват наясно със себе си. И поуката от тая реплика била - „Не се притесня - вай, времето е пред теб". Но на мен ми се струва, че времето взе да забавя крачка, а аз уплашена, виждайки, че ме доближава, се връщам назад...
Искам да рисувам, да пея и в същото време да съм човек на науката. Кое направление ли? Може би физика, астрономия, химия. Вечната дилема - изкуството или науката? Не мога да взема решение. Накъдето ме отвее вятърът. Дойде ли време за изпити, ще се възползвам от всяка възможност да се докажа. Рисувам добре. Рисуването също е насока и има перспективи... Действително много неща ме влекат, но още не съм открила своята страст. Има нещо, от което никога няма да се откажа - писането. Обичам да пиша стихове, опитвала съм и с публицистика. Хм, може и да съм я открила. Затова не мога да не вметна - колко много обичам литературата и нашия роден език. Откакто се помня, предпочитам мерената реч. В стиховете ми допада особено способността на поетите с малко думи да кажат ужасно много истини, да провокират замисъл, да въздействат. Искам след време да го умея и аз. Да подбирам точните думи - да описвам неща, трудни за описване като чувствата, усещанията, спомените... И все пак чрез думите изразяваме себе си, мислите. А писането, дори не толкова улеснено средство за общуване като видимото и гласно изричане, пак си има своите преимущества. Пишейки, човек мисли по-добре. Как да вплетем науката, с изкуството и литературата? Може би някоя специалност - „художник на исторически и просветителски сцени". Има ли такава изобщо? Надали. Къде мога да реализирам уменията си и влечението към българския език и литературата? Нуждая се от специалност с бъдеще. Нещо, спомагащо личностното ми развитие. Важен е университетът на живота. Коя е най-добрата възможност? Кандидатствайки, мога да избирам специалности като Библиотечно-информационни дейности и Училищна педагогика. В последствие да се реализирам в библиотеки към училища, читалища и други културни институции, чиято основна цел е развитие и обогатяване на културата. Значителен процеп в началното и основното образование е неграмотността и липсата на елементарни знания. Педагогиката като наука за възпитание и образование има за крайна цел езикова компетентност и „учовечаване" на човека. Практикуването на Журналистика, изисква не само придобиване на определени знания, но и овладяване на съвременните медийни технологии,умения за самостоятелно критическо мислене. Ако не друго, то участието в проекта ще ми даде насока и увереност, че някой друг вярва в мен и съм отговорна пред себе си - да дам най-доброто и да използувам потенциала си. Подпомагайки ни финансово и осигурявайки достъп до необходимите ни четива, „1000 стипендии" облекчава значително финансовите затруднения при снабдяването с учебници. В специалност, нас дванадесетокласниците, които все още нямаме яснота относно зрелостните изпити. Освен това, информацията в тях е написана на много висок и неразбираем стил, за повечето ученици. Съществуват много варианти на учебници, издавани от различни издателства. Това води до различия в подготовката ни. Профилираните помагала са скъпи, както и книгите за изучаване на чужди езици, печатани в чужбина. Не всеки има възможност да посещава курсове и извънучебни занятия. Улеснени откъм достъпа на информация, ние свободно ще изберем насока, в която да продължим образованието си във висши учебни заведения. Сега ми остава само да цитирам любимо мое стихотворение на Веселин Ханчев (написано страшно умело и всяка дума противоречи на предишната) и да се надявам някой ден да успея да напиша творба, проникновена и достойна да се мери с тази:
"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз."
© Нежното Ласо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Те везните много си приличали с овните, само дето на вторите бързо им омръзват нещата... Ако след година-две все още се чудиш на къде да поемеш препрочети думите си: Има нещо, от което никога няма да се откажа - писането...Откакто се помня, предпочитам мерената реч. В стиховете ми допада особено способността на поетите с малко думи да кажат ужасно много истини, да провокират замисъл, да въздействат. Може би си добра в много неща, но в писането можеш да си сигурна, че си добра. Избери го, няма да збъркаш. Моите искрени поздравления.
-
първата част ми хареса - наистина става дума за теб! и стихът ми хареса - обичам да смуча пръсти! затихващи ръкопляскания
-
Еее,благодаря ви много..
Откога не бях сядала на компа,домъчня ми..Много сте милиии
За стипендия не се надявам много,но поне написах нещо хубавои се оценява:>>Gracias -
Браво, Везничке!
Не се ядосвай на колебанието си, някога и аз се ядосвах, но с годините разбрах: 1) Има по-колебливи и от нас.
2). Това е не защото сме нерешителни, а защото искаме да вземем най-правилното решение
3). Защото се поставяме в положението на всеки (когато е свързано с други човешки съдби).
и т.н.
СПОКО!
С обич, Геврече! -
Хахх, ако още 999 като теб си подадат есетата какво да правят хората като мен?! [= Много ми хареса. [=
А пък може да публикувам и моето тук... то така или иначе хич не го мяза на есе (:: -
Харесвам туй есе!Каквото и да излезе от тебе,мисля винаги ще си останеш един ценен,интересен човек.А това не е без значение!
Поздрави от мен! -
Ох, прегръщам те, мило Геврече Несамотно Възвишено Обичано Непрепечено Сърце Силно!
-
Харесва ми !
Много,много ! -
айде не се жалвай моля те.не знам защо си мислиш,че имаш някакъв проблем.не съм казала,че не пишеш добре,напротив добре пишеш и добре се изразяваш,но не се лигави толкова.мисля че си достатъчно умна за да прецениш сама по какъв начин ще продължиш живота си,но приеми един съвет от мен не се лигави,защото е смешно
-
Хем ти се радвам, хем ти се възхищавам.
Браво! Прекрасно момиче си ти. Знаех си. -
Много ми хареса, поздрави от мен.
-
Геврече Есето ми хареса много. Частта с колебанието на Везните ми е до болка позната. Пропуснала си само едно нещо да добавиш, че когато заковем везните в равновесие, твърдо решени какво искаме, няма земна сила , която да ни спре.
Прегръщам те !
Поздравления !!! -
не. есето ти е ок.
-
Сега да взема ли да се жалвам,задето го публикувах това есе?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
