Есента на една любов
1 мин за четене
Есента на една любов
Той си отиваше от мен бавно, но сигурно. Чувствах как всеки ден е все по-далеч, как всеки час го губя, как с всяка минута става все по-студен. Борих се с всички сили за умиращата любов, живеех с красивите спомени, но самата аз се превърнах в спомен за него. Той си отиде с моята пролет и там, сред разцъфналите цветя, аз прозрях, че за нас е настъпила есента. Но какво можех да направя, нима жълтите листа на дърветата могат да станат отново зелени? Не, те падат, умират, за да се родят нови. Казват, че краят на всяка връзка е залез, а след залеза идва изгрева, но аз не исках нов ден с нов човек! И там в здрача на една умираща любов, разбрах, че съм се вкопчила в красив спомен за буен пожар, от който е останала само пепелта. Но не се спрях, подарих му и последното парченце от моето сърце, удавих се в сълзи, борих се до последен дъх за него, за моята любов. Беше вече късно. Той се отдалечаваше от мен, а с него и щастието си отиваше. Аз умирах бавно заедно с любовта ни, изгубих се в неговия свят, изгубих се сред есенните листа на настоящето. Не преставах да се вглеждам в миналото, а бъдещето без него не ме интересуваше. Толкова силно обичах една илюзия, толкова силно се бях вкопчила в спомена, че не исках да чакам новия ден, а да заляза моето слънце... Останала по-сама от всякога, аз се борех с есента на моята любов и изгубих битката!
Той си отиваше от мен бавно, но сигурно. Чувствах как всеки ден е все по-далеч, как всеки час го губя, как с всяка минута става все по-студен. Борих се с всички сили за умиращата любов, живеех с красивите спомени, но самата аз се превърнах в спомен за него. Той си отиде с моята пролет и там, сред разцъфналите цветя, аз прозрях, че за нас е настъпила есента. Но какво можех да направя, нима жълтите листа на дърветата могат да станат отново зелени? Не, те падат, умират, за да се родят нови. Казват, че краят на всяка връзка е залез, а след залеза идва изгрева, но аз не исках нов ден с нов човек! И там в здрача на една умираща любов, разбрах, че съм се вкопчила в красив спомен за буен пожар, от който е останала само пепелта. Но не се спрях, подарих му и последното парченце от моето сърце, удавих се в сълзи, борих се до последен дъх за него, за моята любов. Беше вече късно. Той се отдалечаваше от мен, а с него и щастието си отиваше. Аз умирах бавно заедно с любовта ни, изгубих се в неговия свят, изгубих се сред есенните листа на настоящето. Не преставах да се вглеждам в миналото, а бъдещето без него не ме интересуваше. Толкова силно обичах една илюзия, толкова силно се бях вкопчила в спомена, че не исках да чакам новия ден, а да заляза моето слънце... Останала по-сама от всякога, аз се борех с есента на моята любов и изгубих битката!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
