Говорната способност на хората възниква в далечното праисторическо време. Тогава се поява началото и се оформят езиковите семейства, които съществуват при появата на писмеността.
Езикът е основно средство за общуване между хората, което е специфично за тях. Необходимо е да се отбележи, че той се явява вторично изражение при човека. Реално погледнато от страна на логиката, на първо място е мисълта.
Именно в това отношение човекът се различава от животните и по този начин се гради социален космос – необходимостта от общуване със себеподобните.

Терминът „език” има няколко отделни значения. Най-видимата негова проява са говоримите езици, като български, английски и други.  Паралелно с тях съществува и писмената форма на езиците, както и други системи от правила, речниково съдържание – суровината на речта.
Говорейки за езика като средство за общуване, трябва да имаме предвид неговото съответно разделение, а именно:

— книжовен;

— език, говорен от медиите;

— език, използван в официалните документи и от образованите хора;

— език, използван в художествената литература;

— диалекти;

— социалекти;

Книжовният език е еволюирал от диалектите и е речниково обогатен. Смята се за официален език от дадена страна.
Социалектите се говорят на даден език, организирани не само на регионален, но и на социален принцип. Те се говорят от хора с идентично социално положение, професия, занимание и т.н. В социалектите често се използват специфични думи и изрази.

Всеки от нас може смело да твърди, че може да разговаря (общува) с другите. Но това не е достатъчно.

Важното е да сме убедени, че притежаваме най-елементарното – умението да се изказваме пред публика, за да бъдем не само разбрани, но и да притежаваме необходимото дар слово, богат речников запас с цел качествена словоохотливост и убедителност, за да привлечем и спечелим вниманието и слушателите на своя страна.
Без горепосочените качества и необходимата качествена подготовка, комуникацията не би могла да се проведе на съответното ниво с цел печелене на позиции, преговори и т.н.
Най-важната цел в общуването (диалога) е да бъдат разбрани всички страни (събеседници). Само тогава можем да твърдим, че комуникацията е качествено осъществена и са постигнати необходимите резултати.
Ако не можем да бъдем разбрани в съответния диалог, това означава, че не сме достатъчно убедителни (поради липса на факти, познания, знания, речников запас, дори и красноречие); следователно сме откъснати от езика на социалния свят, изолирани, с една дума - непълноценни личности.

Без необходимата подготовка за комуникация, човекът се явява непълноценна единица към съответния социум.
Общуването със себеподобните е изключително важно за всеки човек поради причината, че научава от другите неща, които не е знаел.

©  Николай Пеняшки – Плашков