Слязох до ада, за да съзра светлината. По пътя срещах души като моята - изгубени, търсещи изход от лабиринта на самотата. Но изход нямаше само една лъжовна химера - смъртта. Какъв изход е тя?

Умира тялото, а душата? Сбъркани сме нещо, там вътре в нас не е наред... Но какво е то? Не е материално, за да му направим дисекция, за да го изучим подробно. Когато сме влюбени, не чувстваме тази празнота, любовта затваря отвора, но тръгне ли си, останем ли сами - тогава сме загубени. За себе си открих пътя през ада, не съм се измъкнал, няма и никога да се измъкна, но това не ми пречи да се боря и понякога да виждам светлината.