Философски размисли за живота и хората

Какъв е човекът? Защо сме тук на Земята? Каква е мисията ни в живота? Колко е дълъг животът ни? Каква е цената на живота? Тези въпроси вълнуват всеки човек, който се замисля за реалността, от която е заобиколен, а всичко останало краси ежедневието ни - фантазиите. Без тях не може, те разнообразяват мисленето ни, втурваме се в светове, измислени от дълбоките дълбини на съзнанието, така се получава, сякаш едновременно живее ту в реалния, ту в фантазиите, които пресъздават другия живот - фантазирания, ако щете го наречете нереалния. Може би това е подходящия термин. И аз самия си ги задавам тези въпроси, с които започнах началото на темата. Няма да отговарям на въпросите, защото отговорите им се менят според събитията в живота. Нека всеки сам за себе си даде отговор на тези въпроси, ако разбира се го вълнуват или са пряко косвени в неговия индивидуален живот.

Понятието живот е труден термин за разбиране, независимо, че ние сме дали названието му. Защо тогава го употребяваме, като не се замисляме задълбочено. И аз не знам честно казано. Интересно, нали!? Нека дам моя дефиниция на понятието живот. Живот това е невидима, без обем, без форма божествена енергия, която дарява мощ на всички живи създания на Земята, в това число и на хората. Всичко живо, което се характеризира с биологична материя - животни, хора, растения, насекоми, имаме удоволствието да уползутворим тази божествена енергия, без обаче да я отнемаме насилствено или по други поводи - войни, насилие срещу други биологични индивиди, глад - вид жестоко наказание на отсрещното създание, което го чака смърт и т.н.

Нека помислим за един друг факт, който е доказуем, че едни се раждат, други умират, повече не се връщат на Земята, други ги заместват, но с различни мисии в живота, имам предвид нас хората. Тук обаче терминът живот означава не божествена енергия, а базисно поле, на което ние се развиваме, извършваме дадените мисии, постигането на различните ни цели и постижения, които искаме да достигнем. Така понятието живот има две дефиниции - божествена енергия и базисно поле, определящи се като първа и втора фаза. Ако ги приемем, че са неразделни, бихме ли предположили, че втората фаза /базисно поле/ не може без първата фаза /божествена енергия/. Аналогично е, че не може.

Хора, хора, толкова много, нали. Пръснати по всички краища на планетата. Различни характери, различни емоции, различно поведение, различни цели, които да запълнят смисъла на живота си. Всички тези различия определят всеки човек като самостоятелна единица сред определеното общество. Но въпреки това, че сме пръснати из целия свят, че говорим на различни езици, това не ни пречи да живеем като единно семейство, като приемем, че Земята е нашия дом, който има безброй стаи.

Ние, хората, сме интересни биологични видове. Какво всъщност е човекът? Социално създание, което благодарения на еволюционното развитие на висшата нервна система, той се определя като едно от най-висшите създания сред останалите животни (безгръбначни, гръбначни). На еволюцията дължим това постижение да бъдем на върха на биологичната еволюционна пирамида. Докога ще бъдем на върха й. Не се знае. Тук решава единствено природата, с нейните божествени сили и красоти, които оцветяват с различни и пъстри цветове лицето на Земята. Природата също има главна роля в развитието и живота на Земята. Тя е главна действаща сила, която дава желание и смисъл на живот. Както хората имат добро и лошо настроение, така и природата. За съжаление обаче я предизвикваме да бъде с лошо настроение в повечето случаи. И от това си патим. И в много моменти сме недоволни. Защо? Не се знае... Така ни е изгодно. Чувстваме се не гузни, срамуваме се от собствените си недостатъци. Опитваме се да я командваме, да властваме над нея, да си правим каквото си искаме, с това да се чувстваме велики с нашите мърлящени простотии. В такъв случай природата няма да ни търпи дълго. Трябва по някакъв начин да обявим „споразумение", с което да влезем в синхрон с нея. Трябват ни поне малко усилия и желание за проявяване на човещина и добрина, тогава ще очакваме добро и благородно отношение от нейна страна, стига обаче и ние да сме благородни. Това се иска от нас. Простичко е. В противен случай ще ни чака строго наказание - глад, бедност, разочарование един към друг, пълен мрак, който накрая ще обяви нашата окончателна смърт, което ще доведе до вечно затриване на човечеството от Земята. Това не е шега, а сериозен проблем и може би бъдеща заплаха от природата!!!