Гората заема важно място във всички човешки култури. Още от дълбока древност тя се появява в различните митологии. Пространството на гората е неусвоено, загадъчно, опасно за човека, чийто свят е коренно противоположен. Човекът обитава дома, селото или града – символите на сигурността и уюта. Ежедневието му е обикновено, предсказуемо, границите на човешкото битие се ограничават до нивата, която обработва, или поляната, на която извежда добитъка си, а гората предлага приключения и опасности със своята непредсказуемост и тайнственост. Още в най-древните митологии се откриват текстове, в които магията на гората примамва героите, търсещи изпитания, за да докажат силата си. В митологиите и легендите гората е непознатото пространство на изпитания, обитавано от страховити същества, през което трябва да преминат героите. В българската литература гората е един от основните мотиви. Образът ù е разгърнат в поезията и прозата на много творци, където гората има функцията и на закрилница, на майка, н ...