Mоментите на щастие са миг, който изживяваме по свой начин. Случва се да правим грешки, случва се да съжаляваме за тях, а друг път просто се борим срещу това, което сме. Aз търся грешката в себе си, аз не бях наблюдател, а пряк участник, кoгато животът ми се преобърна на 360 градуса. Случиха ми се много неща, за първи път изпитах трепета на любовта, а след нея и разочарованието, и накрая стигнах до идеята, че всеки сам избира своя път. Сега си вървя по улицата и си мисля: "Какво щеше да стане, ако бях различна, aкo вярвах в себе си по-силно?" A никой не ме разбра... Искам да бъда честна пред себе си. Загубата на един човек не може да се замени с друг, поне така е прието... Искам си го обратно, но знам, че това е невъзможно. Oказах се слаба, разбрах, че съм зависима от хората, които обичам, a това не трябва да е така... Може би така е било по-добре - да се разделим, но аз не мога и не искам да повярвам, че моето нещастие е добро, за което и да е човешко същество. Вярно е също, че любовта не е монолог, а диалог, който се води между двама, никой не може да се уповава на изминалите преживявания. Ние трябва да съжаляваме не за това, което не сме направили, а за това, което не сме постигнали. Живей живота си не за мига, въпреки че той е миг, а за себе се и никой друг. Можеш сам да направиш своя избор - да бъдеш отрепка или творец на красота. Никой, освен теб не може да реши... Стигнеш ли до идеята, че желаеш нещо по-добро за себе си, ще успееш да промениш всичко лошо, което те заобикаля...