Ти плакал ли си някога? Знаеш ли какво е тъгата? Да, плакал си от щастие, не от болка и срам. Да, тъгувал си, че няма от любимата ти бира, но това тъга ли е, щом хладната ръка на самотата никога не те е докосвала. Имаш всичко или поне така мислиш!
Цяла седмица, вместо да учиш, работиш. В неделните дни не почиваш. Важно е да отидеш в любимото си кафе и да профукаш парите си за алкохол и празноглави фусти. Това за теб е най-важното, нали? Споделил ли си на някого какво е в сърцето ти? Защо се превърна в камък? Да, аз те познавам толкова време и си спомням всичко…
Навремето усмивката ти беше красива и истинска, днес я виждам празна и фалшива. Смехът ти е безмислен! Смееш се, а всъщност знаеш колко си празен!Беше най-добрият ми приятел и се разбирахме само с поглед! Ти четеше всичко в очите ми и аз в твоите, но вече не! Ти предпочете да плащаш данък Хорско мнение и ми обърна гръб. Знам, че ти беше трудно. Не го очаквах, но ти не беше предишния човек! Ти се беше превърнал в чудовище на пороците! Най-важното беше да пиеш, но така бе привикнал, че огромните дози бяха нищо за теб! Тя те нарани! Знам, че само нея си обичал като жена! Никоя и никой не излекува спомена за нея, даже и фръцлите, които сменяш всяка вечер! Вече не можех да те позная. Опитах да погледна в очите ти, но те бяха празни - пъстрият цвят бе сив. Не се четеше нищо, освен огромна болка…
Отказах се да се моля да ми простиш и да върнем старото време. Аз те имах за най-добър приятел, а и знаеш, че ти беше първата ми и най-голяма любов! Но защо не ми позволи да те излекувам! Моята обич беше огромна! Но никой не може да разтопи леда в теб! Ти вече изгуби всичко човешко. Това прави ли те щастлив?
Сега си само на мъка богат. Алкохолът е само средство да забравиш. Да, все още си красив и те обичам, но знаеш ли колко си беден душевно? Човекът, който обичах, се изпари! Прости, че не можах да ти помогна, а и ти не ми позволи! Щастие вече няма при теб. Остана сам в живота суров! Само чуждата болка кара те да мислиш, че още си жив! Но сам знаеш колко много грешиш!!!