Хляба наш

     Всяко живо същество, за да живее, има нужда от храна и вода. Основно място на трапезата ни, като българи, заема хлябът. Българинът го цени и за него той е свещен. С хляб и сол са посрещнати нашите руски освободители. На сватба с пита и мед свекървата приема невястата, когато влиза в нейния дом. С пита се отбелязва и прохождането на дете. Има още много примери, които доказват, че хлябът е основна част от всички ритуали и обреди. Без него не може да мине нито един празник.
     В моята родина се произвеждат много и разнообразни видове хляб: "Но така ли е навсякъде по света?" - Има страни, в които хлябът не достига. Децата гладуват, те ще са доволни на къшей хляб, макар да е чер и сух, но да го имат всеки ден.
      Ако зададем въпроса: "Откъде идва хлябът?" - Много от отговорите ще са, че се доставя от магазина или от хлебозавода. Малко ще отговорят веднага, че хлябът се произвежда от пшеницата, а пшеницата идва от нивите на село.
        Често с брат ми в събота и неделя, а така също и през ваканциите, ходим при баба на село. С желание и помагаме като копаем и плевим градината, храним зайците и козлетата, доим козичката. Баба ни се радва и за благодарност ни гощава с вкусни гозби, банички и пици. Помолим ли я да ни направи хляб-кипиник, тя никога не ни отказва. Приготвянето му тя е научила от своята баба.
      В гореща вода кипва шепа боб, хмел и ечемик. Прецежда я и с нея замесва по една шепа пшенично и царевично брашно. Оставя го да пренощува. С тази смес, наречена квас,  на сутринта омесва тесто за хляба. Изчаква час-два да втаса и го слага в тавата. След като се навдигне и изпълни тавичката, с вилица го шари отгоре и го пече. Като го извади, поръсва с малко водица и го завива в месал. Ние нямаме търпение, но баба ни поглежда, усмихва се и ни казва: "Ще почакате докато питката си обиколи нивката." В стаята се разнася приятна миризма на симит.

        Не съм ял по-вкусен и ароматен хляб от хляба-КИПИНИК на баба!

         Народът ни е запазил от векове мъдростите: "Никой не е по-голям от хляба"

и "Не хвърляй, не гази хляб - грехота е!", които ще се предават и за поколенията.

             Ние, младите, трябва да ценим народните мъдрости, обичаи и ритуали, за да

имаме бъдеще!