Хората със затворени очи
"Кой ли вижда със затворени очи, от които никога не потичат сълзи", се пее в една песен. Този рефрен изразява наистина много точно представата за индивидите, които не забелязват какво става около тях или им изнася да не забелязват. Уви, така е, понякога се случва да бъдем заслепени и да не прозрем истината. Понякога сме като коне с капаци и нараняваме другите с нежеланието си да видим, да разберем същността на нещата. Предпочитаме недостойните хора пред наистина стойностните и приписваме несъществуващи грехове на другите. Тук се намесват и гордостта и самонадеяността, които не ни дават и за миг да допуснем, че грешим. И когато капаците от очите ни паднат, проглеждаме, но вече е твърде късно. Разрушили сме най-ценното, което имаме. Осъзнаваме, че упорството и инатът не винаги водят до нещо добро.Човешкият мозък, според едно сравнение от разказ на Елин Пелин, е като затворена кутия, в която влезе ли една натрапчива мисъл, трудно ще се отърсим от нея. Влизаме в ролята на съдии и раздаваме дори присъди, без да се замисляме, че не е редно, че трябва да обмислим добре становището си. Предразсъдъците също затварят очите ни. Това е най-лесният начин наготово да приемем дадено явление, без да си размърдаме мозъците и да го проверим докрай. Обвиваме се в безразличие към чуждата болка и я подминаваме, все едно не съществува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниара Норууд Всички права запазени
