13.08.2014 г., 15:19 ч.

Хоризонтът 

  Есета » Други
5.0 / 1
865 0 0
1 мин за четене
ХОРИЗОНТЪТ
В размитите от трепкащата мараня контури на хоризонта се разводняват погледът и нашите представи за далечината, а също и за устойчивостта на формите и техните багрените стойности. Загледан в неговата люшкаща се в маранята линия се питам аз дали небето се стреми да слезе при земята или земята търси начин да се прелее в неговата необятност? Танцуващата линия на хоризонта, която се явява като границата на духовното и материалното начало на нещата, е линия от която се влива и изтича животът на битието ни. Изтича до кога и накъде!? И в тази линия навярно се крие лятото и слънчевото му начало, неговият багрен край в цветната душа на нетърпеливо чакащата есен. Но в неговите слънчеви подземия все още бликат свежи сили и слънцето сега не мисли за предстоящата анемия на дните си. Все още хоризонтът е далечен, макар че някъде напред в пространството широко е отворил вратите си рудникът на залеза пореден.
Ще дойде времето в което хоризонтът кротко ще заспи под звездния воал на мрака и в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Предложения
  • Аз не искам да пиша правилна поезия. Искам да пиша своята такава! Единствено и само това. Това есе, ...
  • Значи, не крия, че съм просто селско момче... Някои ще рекат:"Че,какво от това!? Знаеш ли колко прос...
  • Още Сократ счита съмнението за начало на мъдростта. Философията се основава на човешкия разум, порад...

Още произведения »