Джон Грешам Махен (1881–1937г.)

Войната е организиран насилствен конфликт между две или повече държави, правителства, общности или военизирани групи. Характерни за войните са изключителната агресия, сътресенията в обществото, високата смъртност и др. Има обаче един друг вид военен конфликт, който, въпреки че не се забелязва с просто око, взима също толкова жертви, колкото и всяка една война. Става въпрос за борбата за идеологическо надмощие.

Войната на идеи е сблъсък на светогледни възприятия между два субекта – конфликт, който, независимо, че се случва на бойното поле на разума, има изцяло видими проявление като агресия, сътресения в обществото, висока духовна смъртност и др. Изходът от войната на идеи води или до установяване на хармония и мир в сърцето на човека, ред и справедливост в обществените отношения, просперитет в управлението на страните и т.н., или предизвиква сътресения, натрапващи на хората определена форма на несправедливост и диктатура.

Макар и към този момент в света да няма глобален военен конфликт, идеологическата битка днес сякаш е по-разрушителна от предишните стълкновения и като че ли последиците от нея ще са по-трайни. Тук е важно да отбележим, че всеки от нас е въвлечен в тази война (затова „блаженото“ невежество не е адекватно състояние във време като сегашното), което означава, че всеки ще трябва да предприеме съответните действия, за да направи избор на коя страна ще воюва; да установи в кое „войсково подразделение“ ще бъде причислен, както и какви „оръжия“ ще трябва да използва, за да помогне за спечелване на „военния“ конфликт.

Един от добрите начини за подготовка за предстоящата битка, е свързан с упражнението настоящия новобранец и бъдещ боец да се запознае с историите на някои от смелите воини от миналото, за да се вдъхнови от примера им. Въпросното тренировъчно упражнение е важно, защото помага за изграждане на правилна идентичност – важно условие за сериозна подготовка на всеки отдаден на каузата войник.

Една такава личност, която активно участва в значим идеологически военен конфликт от недалечното минало е Джон Грешам Махен. Важно е този герой да бъде опознат, защото посланието му е навременно днес, през 21 век, както е било актуално и през първите десетилетия на 20 век. Философските и богословски тенденции, породили проблемите, с които Махен се занимава, понастоящем са се утвърдили по-здраво в съзнанието не само на културата като цяло, но и в съществена част от църквата; това е предизвикателен факт, който може да послужи като допълнителен мотиватор за опознаване на личността и идеите на този християнски учен от миналия век. 

Джон Грешам Махен е роден в Балтимор, Мериленд , САЩ. Той е презвитериански новозаветен учен и педагог; преподавател по Нов Завет в Принстънската семинария между 1906 и 1929 г.; води консервативно движение срещу модернистичната теология, която университета в Принстън възприема и формира Уестминстърската духовна семинария като алтернатива на либералното богословие; заради продължаващото отхвърляне от страна на презвитерианската църква на консервативната Уестминстърска изповед, Махен извежда малка група консерватори от общността, за да формира Православна презвитерианска църква.

Със създаването на Уестминстърската духовна семинария, Независимият съвет за презвитериански чуждестранни мисии и Православна презвитерианска църква, както и с публикуваните от него книги, защитаващи консервативното християнство срещу агресивното навлизане на модернистичните идеи в богословието и в практиката на църквата, Махен дава пример на следващите поколения, който може (и трябва) да бъде употребен в съвременната идеологическа битка.

Интересна подробност за Джон Грешам е, че той, за разлика от много други герои, които са оставили трайни дири в историята, е напълно задоволен в материално отношение. Когато е на двадесет и една годишна възраст наследява 50 000 долара от дядо си. За да стане ясно размера на това наследство, можем да го сравним с годишната му заплата в Принстън, която възлиза на 2000 долара. Тоест, той наследява двадесет и пет пъти годишната си заплата. Това изобилие му позволява да не се съобразява с ограничителните условията, които различните издателски къщи предлагат, и затова той финансира своите публикации със собствени средства.

В процеса на оформяне на своя светоглед Махен преминава през едно изключително сериозно предизвикателство – изпитание, което първоначално разтърсва вътрешният му мир, но по-късно оказва ключова роля в дефинирането на собствените му разбирания. Докато изучава предмета Нов Завет в Германия Махен се среща с идеите на модернизма, които разклащат вярата му. Влиятелният преподавател и систематичен теолог Вилхелм Херман въвлича Джон Грешам в идеите на модернизма; същите идеи, на които по-късно американския богослов ще се противопоставя с цялата си сила.

В крайна сметка Махен преминава през сезона на съмненията, предизвикани от модернизма, без да загуби евангелската си вяра. Той става преподавател по Нов Завет от 1906 г. до 1929 г. когато създава Уестминстърската духовна семинария. През този период той се превръща в стълб на консерватизма, апологет на библейското християнство и международно признат учен, специалист по Нов Завет.

Позицията на Махен е, че либералното богословие (стремежът да бъде помирено християнството със светската интерпретация на науката и с модерните културни тенденции в обществото), е религия, която няма нищо общо с християнството. Според консервативния учен либералното богословие (модернизмът в църквата) на пръв поглед притежава християнска същност, борави с християнска терминология, имитира християнски практики, но има различен произход. 

Коренът на модернизма е в модерността. Той е по-скоро дух и атмосфера, отколкото набор от доктрини и система от богословски разбирания. Махен се противопоставя на безразличието от страна на християните по отношение на модернизма, защото смята, че именно хладкото отношение позволява на модернистичната атмосфера (либералният дух) да завладява територии и да придобива нови форми.

Привържениците на модернизма в църквата не отхвърлят директно християнството; те обаче имат склонността „свободно“ да интерпретират вярата като придават на вечните думи на Божието Слово нови значения. Либералните богослови, веднъж поставили същността на библейските истини в категорията на символиката, те осигуряват среда за постоянно променящо се значение на Писанието. Културата може да тълкува Словото, докато Словото няма силата да влияе на културата.

По този начин раждането на Исус от девицата Мария е една теория за въплъщението, телесното възкресение е теория за възкресението и т.н. Старите истини на Писанието не са постоянни, защото модерната атмосфера (светската интерпретация на науката и постоянно променящите се тенденции в обществото) ги отрича. Макар и често неизказано, за поддръжниците на либералното богословие библейските факти са всъщност полезни принципи, а не абсолютна истина. Тези принципи също така подлежат на промяна, защото това, че са били полезни в миналото, не означава, че са полезни в настоящето. По този и по много други начини либералните богослови, като говорят за това колко е полезна истината, на практика я отричат. 

Затова Махен приема за централен смисъл на живота си битката с либералните идеи в богословието, които той смята за най-големия враг на християнството. Джон Грешам заявява, че когато предпочитанието към новото се съчетава с натуралистично пристрастие и скептицизъм относно истината като абсолют, се създава благоприятна среда за най-лошите злоупотреби с религиозния език и за най-ужасните манипулации на истината. Махен предупреждава, че модернизмът (има предвид религиозният либерализъм), дори и да използва християнски език си остава друга религия – религия, чиито корени могат да бъдат открити в натурализма (философско течение, според което съществува само материална реалност (природа). Духовната реалност или не съществува, или е сведена до материята.)

Махен заявява своята пророческа позиция, както по отношение на свободата, така и на християнското образование. През 1933 г. той изнася лекция на тема „Необходимостта от християнско училище“. Думите на Махен звучат така, сякаш има предвид образователните проблеми днес. Джон Грешам обръща внимание на нарастващия държавен контрол върху сферата на образованието. Той заявява следното: „Всеки радетел за човешка свобода трябва да се противопостави с всички сили на предоставянето на федерална помощ за училищата в тази страна; тъй като федералната помощ в дългосрочен план неизбежно означава федерален контрол, а федералният контрол означава… смърт на всичко, което може да направи тази страна велика. Срещу този убиващ душата колективизъм в образованието, християнското училище, подобно на частното училище, стои като категоричен протест.“

Идеите на Махен продължават да са силно оръжие срещу постмодернизма, наследник на модернизма от неговите дни, защото те и днес призовават, следвайки Божието Слово да се преобразим в Божии посланици, които се борят срещу фалшивото либерално богословие; предупреждават ни срещу съвременното доктринално „безразличие“, което е опасно близо до утилитарната позиция, че флирта със съвременната култура е единствената надежда за успех, а проповядването на библейските доктрини е сигурна рецепта за провал на църквата в съвременното общество; развенчават мита, че християнската проповед трябва да предизвиква само положителни емоции, които да галят егото на човек; уверяват ни, че не можем да проповядваме истината, без да разобличаваме неправилните мисловни модели на хората др.

Модернизмът по времето на Махен не е твърде различен от постмодернизма в наши дни. В някои съвременни църкви действията на модернизма са придобили завършен вид. Опасността от „незаконна любовна връзка“ с неолибералните идеи, които развращават света, хлопа на вратата на църквите; на мисиите; на служенията. По тази причина нека си спомним, че войната на идеи е сблъсък на светогледни възприятия между два субекта – конфликт, който, независимо, че се случва на бойното поле на разума, има изцяло видими проявление като агресия, сътресения в обществото, висока духовна смъртност и др. Изходът от войната на идеи води или до установяване на хармония и мир в сърцето на човека, ред и справедливост в обществените отношения, просперитет в управлението на страните и т.н., или предизвиква сътресения, натрапващи на хората определена форма на несправедливост и диктатура.