2.07.2008 г., 16:03 ч.
И пак той, красив миг...
1 мин за четене
И пак той... l'amour de ma vie...
И пак той ме кара да бъда щастлива... И той е Човекът, каращ ме да сияя.. И само един миг ми е достатъчен да се върна към живота - миг, изпълнен с мечти за него...
Като че миг бе всичко между нас... Миг толкова красив, колкото и болезнен... Миг единствен на нежност и любов... Миг незабравим...
Съдбата събра ни, за да изживеем миг прекрасен, но и съдбата раздели ни. Тя кара ме да стена безмълвно дни наред, да бъда с мисълта за този миг... да бъда сама, искайки да съм с него, искайки да изживея още един красив миг с l'amour de ma vie... Да бъда НЕ с този, с който всички искат да съм; НЕ с този, с който всички ме харесват... а просто с ЛЮБОВТА...
И пак съм сама, с мисълта, че l'amour de ma vie не вижда мойте сълзи, не чува моя шепот в нощта, не усеща болката и любовта в мен... С мисълта, че той вижда това, което иска; взима това, което иска, само и единствено, когато е сам... Защото, когато е сам, той е Той и знам, че тогава сме само Аз и Той... тогава нищо няма значение...
Нуждаеща се от малко любов и сигурност, аз вървя по път незнаен, по път с неизвестен край... И пак търсеща малките чудеса, аз се лутам в непозната земя, чакайки да намеря принца. Принцът от приказките!Човекът, който намерих; Човекът, който доскоро ме правеше щастлива и Човекът, който незнайно защо отблъснах. Човекът, който сега назовавам с простичкото l'amour de ma vie...
И пак той, красивият миг, l'amour de ma vie не е до мен, когато най-много се нуждая от него, когато животът ми е на кръстопът и той не ми помага, а само иска... Превърнал се в част от мен, познавайки ме до болка, той създаде илюзия, илюзия, за която исках да живея преди... но вече НЕ! Илюзия, от която никога няма да мога да избягам...
И пак той... l'amour de ma vie...
И пак той ме кара да бъда щастлива... И той е Човекът, каращ ме да сияя.. И само един миг ми е достатъчен да се върна към живота - миг, изпълнен с мечти за него...
Като че миг бе всичко между нас... Миг толкова красив, колкото и болезнен... Миг единствен на нежност и любов... Миг незабравим...
Съдбата събра ни, за да изживеем миг прекрасен, но и съдбата раздели ни. Тя кара ме да стена безмълвно дни наред, да бъда с мисълта за този миг... да бъда сама, искайки да съм с него, искайки да изживея още един красив миг с l'amour de ma vie... Да бъда НЕ с този, с който всички искат да съм; НЕ с този, с който всички ме харесват... а просто с ЛЮБОВТА...
И пак съм сама, с мисълта, че l'amour de ma vie не вижда мойте сълзи, не чува моя шепот в нощта, не усеща болката и любовта в мен... С мисълта, че той вижда това, което иска; взима това, което иска, само и единствено, когато е сам... Защото, когато е сам, той е Той и знам, че тогава сме само Аз и Той... тогава нищо няма значение...
Нуждаеща се от малко любов и сигурност, аз вървя по път незнаен, по път с неизвестен край... И пак търсеща малките чудеса, аз се лутам в непозната земя, чакайки да намеря принца. Принцът от приказките!Човекът, който намерих; Човекът, който доскоро ме правеше щастлива и Човекът, който незнайно защо отблъснах. Човекът, който сега назовавам с простичкото l'amour de ma vie...
И пак той, красивият миг, l'amour de ma vie не е до мен, когато най-много се нуждая от него, когато животът ми е на кръстопът и той не ми помага, а само иска... Превърнал се в част от мен, познавайки ме до болка, той създаде илюзия, илюзия, за която исках да живея преди... но вече НЕ! Илюзия, от която никога няма да мога да избягам...
И пак той... l'amour de ma vie...
© Николета Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
