И пак той... l'amour de ma vie...
И пак той ме кара да бъда щастлива... И той е Човекът, каращ ме да сияя.. И само един миг ми е достатъчен да се върна към живота - миг, изпълнен с мечти за него...
Като че миг бе всичко между нас... Миг толкова красив, колкото и болезнен... Миг единствен на нежност и любов... Миг незабравим...
Съдбата събра ни, за да изживеем миг прекрасен, но и съдбата раздели ни. Тя кара ме да стена безмълвно дни наред, да бъда с мисълта за този миг... да бъда сама, искайки да съм с него, искайки да изживея още един красив миг с l'amour de ma vie... Да бъда НЕ с този, с който всички искат да съм; НЕ с този, с който всички ме харесват... а просто с ЛЮБОВТА...
И пак съм сама, с мисълта, че l'amour de ma vie не вижда мойте сълзи, не чува моя шепот в нощта, не усеща болката и любовта в мен... С мисълта, че той вижда това, което иска; взима това, което иска, само и единствено, когато е сам... Защото, когато е сам, той е Той и знам, че тогава сме само Аз и Той... тогава ни ...