Аз съм 17-годишно момиче. Преди две години осъзнах, че живота е прекалено кратък, за да се занимаваме с неща, без които можем да минем. Може би точно поради тази причина от две години не мога да спя. Писна ми да ме тъпчат с хапчета, затова предпочетох да живея от кафе и 3 часа сън. Знам, че се самоунищожавам, но честно казано, осъзнах, че така ми е по-добре.
Като не можеш да спиш нещата изглеждат по много различен начин. През целия ден имаш чувството, че живееш в един свят на полусън. Понякога не знам дали съм будна или сънувам. Всяко една нещо изглежда сякаш времето се е забавило и сега можеш да го огледаш изцяло. Имаш чувството, че 2 секунди от живота ти са цяла вечност, защото дори и за този кратък период от време успяваш да опознаеш нещото. Чуваш, виждаш и разбираш всичко, но тялото ти е съвсем изтощено. Съзнанието ти е съвсем будно и действа с пълни обороти, но тялото ти спи.
Оглеждаш се около себе си и осъзнаваш истината - светът не се е забавил, той продължава да се върти, въпре ...