Духовният код в човека е създаден, за да е способен да твори. Да използваш този код, за да твориш любов, обаче означава да се доближиш до бог, до самия теб, но точно там е моментът, в който става едно разминаване, или размиване на очакване с очакващото ни. Любов означава баланс и не е способен да стигне до него онзи, който не познава баланса, а познава повече оцеляването - т.е. ти трябва да си се очовечил, облика на човека ти да си се въплатил в него или в първоначалното творение на господ, за да може душата ти да се слее с любовта - изворът на живота, и то не само в буквалния смисъл - т.е. създаването на човек и далеч по-хубавия смисъл: да сътвориш или да отстояваш вече създаденото в теб. Човек като се замисли парите до каква заблуда водят, и даже поробване на собствените ни идеали, че на фона на тази картина всичко написано от мен сега е пълна глупост и даже лудост, но аз го пиша, за да се докосна до тези хора, които бленуват за някакъв вид спокойствие, което не знаят как да го достигнат и кой е пътят, но аз съм го достигнала, колебала съм се дали това е пътят, дали съм тръгнала накъдето трябва и в крайна сметка твърдя, че ако човек поне веднъж не опита от това наречено от мен лекарство, никога няма да може да достигне себе си. Да се криеш в себе си, да отстояваш разстояние, това не е животът, който е необходим на човека. Пространството на човека е толкова голямо, че вглъбяването само води до една форма на оживотовяване, ако мога така да се изразя. Да живееш обаче, означава да можеш да се качваш и слизаш по стълбичката на живота, без да променяш формата си -  т.е. да си наясно защо се качваш, защо слизаш и какво ще постигнеш от това си действие. Горе, в кулата на човешката душа, в която всеки от нас се затваря, за да се уж предпази от страховете си, е всъщност нещо в нас недотам оформено, недотам осъзнато. И в крайна сметка попитайте се: имали човекът пол?