" Много хора не искат да погледнат истината в очите..."
... Защото истината боли. Боли толкова много, че ти се иска да затвориш очи и да продължиш напред. Живеейки в лъжа. Вярвайки в лъжа. Поемайки пътя на фалш и лицемерие. И така, ден след ден, лъжата става все по-истинска, все по-реална. Дотолкова, че, освен себе си, успяваш да заблудиш и останалите. Започваш да градиш нещо върху нищо. Всеки миг може да се срути...
И всичко това от страх. Всякакъв страх, но най-вече страхът от самотата. Защо да загубиш човека, когото обичаш? Та той те е излъгал само веднъж. И още веднъж. И още... И все прощаваш. Градейки върху нищо, върху лъжа. Търсейки истината в една илюзия.
А колко по-лесно е да кажеш "край"...