16.03.2007 г., 19:09 ч.

Истината за живота 

  Есета
3968 1 5
2 мин за четене

     Истината за живота

               Какво всъщност искаме от себе си?
За какво се борим? Какво постигаме? Имаме ли цели, мечти, желания,
надежди, които ни съпътстват всеки един момент от нашето моноттонно съществуване. Думата „монотонно“ звучи пресилено и обагря живота ни
в сиви нюанси, но може би най-много се доближава до истината или поне преобладава в цветовата гама на битието ни. Ако тъмните цветове
обрисуват състоянието на тъга, нерешителност, отчаяние, самота, инерция,
 край, раздяла, безизходица, притеснения, а светлите и
ярки тонове разкриват радостта, щастливите моменти, надеждите,
успехите, постиженията, победите, мечтите, красивите чувства,
романтиката, пътешествията, развлеченията, новото, експериментите,
 приятните изненади, еуфорията и стремежите, то животът ни би изглеждал
като огромен тъмен кръг с безброй много малки светли и ярки петна или
по-образно пейзаж при залез слънце с леки светли нюанси. Обратното е
само в единични и редки случаи, или може би картините на живота се
редуват в различните периоди. Обикновено с течение на времето
осъзнаваме, че в по-големите възрасти битието ни започва да се движи в обичайните си релси, траекторията, която изписва е права,
много леко отклоняваща се, а дейностите, които извършваме започват да наподобяват часовников механизъм.
             Защо когато преминат периода на бурната си младост и
станат по-зрели, в душите на почти всички хора умира онзи ентусиазъм,
онзи вълшебен трепет, онова решително чувство да сбъднеш мечтите си?!
Защо изчезва онзи плам и огън, а вместо него се появява хладния бриз на
изгубените надежди, който с течение на времето прераства в ураган.
Нима трябва толкова лесно да се предаваме на скуката и еднообразието,
нима трябва да спрем да мечтаем, да се надяваме, да се радваме дори
на малките неща?! Какво от това, че сме порастнали и помъдряли,
какво от това, че сме станали по-зрели. Ако зрелостта означава да
продадеш душата си, ако значи да изгубиш мечтите си, ако трябва да
 оставиш емоциите и трепетите,то тогава по-добре да си оставаме деца
 или младежи. Прекалено сериозните, студени, лишени от емоции хора,
които само работят и градят кариера, без да изпитват истинската радост от живота, винаги губят. Те винаги си остават самотни и изолирани, винаги
вредят на самите себе си и си отиват без да са познали голямото щастие от живота. Те не се развиват интелектуално, духовно и емоционално, а тъпчат
на едно фалшиво място, описано най-общо с думата „пари“. Парите могат да
дадат много, но ако не знаеш как да ги използваш целесъобразно и
рационално, те не могат да ти доставят такова удоволствие, като една
 разходка сред дивата природа, или като един танц на брега на морето,
или като вечеря на свещи на някое красиво място, или като усмивката
на любимия човек, или като радостта на детето ти, или като смехът
от сърце с близък приятел... Щастието се крие в малките, но искрени
 радости.
                Бъдете щастливи! Бъдете себе си! Не се поддавайте на
инерцията и на безчувствеността! Обичайте, мечтайте, преследвайте целите
 си, пътувайте, спортувайте, отделяйте повече време за себе си и за
близките си, харчете парите си за повече удоволствия,  не спестявайте непрекъснато, не се ограничавайте, но и не се отпускайте прекалено!
 Просто открийте златната среда!
 

 

© Василена Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много си права!Поздрави!
  • Точно казано и добре написано! Поздрав!
  • Хубаво е, Васи!
  • Аз ще ти отговоря защото ставаме такива. Защото, когато пораснем, мислим как да нахраним децата си, как да ги облечем за първият учебен ден или как да им дадем пари за да отидат на училище. Жестоката реалност ... Иначе много ми хареса гледната ти точка, браво !
  • отлично е !!!
Предложения
: ??:??