Къде беше снощи, моя голяма любов? Къде беше, когато имах нужда от теб? Къде беше, когато те търсих? Къде си сега? Отново не си до мен. Отново си някъде другаде, с други приятели, с други, на които да казваш "Обичам те!" Но не и с мен! А аз отново съм сама, сама посрещам деня, сама приветствам нощта, защото ми носи утеха! Да, утеха, че не всичко е изгубено и още на сутринта ти ще си тук, при мен, ще ме обичаш така, както ме обичаше преди! Ала сутринта не е така щастлива, както ми се иска, защото теб пак те няма и пак не знам къде си. Денят ми се превръща в поредния лош сън, в поредното изпитание за силите ми. Знам, че ти си добре и си щастлив някъде без мен и това още по-силно разкъсва останките от разбитото ми сърце. Сякаш няма друг живот за мен, освен този, който е с теб до мен! Къде отивам, моя голяма любов? Къде ще отида без теб? Не мога да се преборя с гласовете в главата ми, които викат... не, крещят... за теб! Трябваш ми, трябваш ми повече от въздуха, който дишам, повече от всич ...