Изневяра

  изневярата

Изневярата - някои ще кажат, че е грешка, други ще я нарекат предателка, трети ще я отрекат, ще намерят друг виновен. От вчера аз я назовавам гостенка. Поканих я да влезе в душата ми. Не я очаквах, нито я жадувах. Не бе виновно тялото. Алкохолът само ù помогна.

  Изневярата във филмите е лекомислена и страстна. В живота ми - много добре обмислена, планирана перфектно и безчувствена.

   Не я харесвам тази гостенка, но поканих я. Любезен и приветлив домакин съм,  но когато на вратата на душата ми почука и вината, я отпратих. Всеки трябва да си има мяра, много гости станаха.  

   Лудост е да се живее с такава гостенка като изневярата, но нали душата ми е млада – не се е наживяла още, иска всичко да опита. И така от доста време вече все гости кани -  желани и нежелани.

   Първо беше тука любовта, ама нали я знаете и тя каква е дива, бушува, обръща, преобръща, пък после без да пита ми доведе с нея болката. И разкъсваха стените на душата двете, ту едната, ту другата, ту едната, ту другата – играха си с надеждата. Дойде един ден смирението, та ги пропъди и двете да си ходят. Заминаха си те, ама душата все тъжи за тях и помни ги - промениха я – стените още са напукани от игрите им.

 Самотна бе без тях душата, та за да си прави компания, повика разума на гости. Дойде той, настани се удобно, разбираха се добре с душата. Ама тя, наш'та, нали е млада още, все ù се живее, та все го разпитва за любовта. Той ù обяснява, обаче нея я няма. Какво ли не направи разумът, за да спечели душата на своя страна – подарява ù цветя и бижута, писа ù стихове, поставя я на пиедестал, изпълнява всичко, което поиска, но все има нещо, дето я тревожи. Душата му се радва, усмихва му се, заблуждава се, че той ù е нужен, че е намерила най-добрия съжител, ала все ù се иска да ù дойде пак на гости любовта, да позавърти игривата си опашка, да попалува, да полудува. Разумът е добър гостенин и душата не иска да го пусне да си отиде, но в същото време неистово жадува да тръгне да търси любовта.

А разумът разбира, нали е разумен, затова си тръгна сам и прати на душата изневярата, та да си правят малко компания, да не са самотни.    

Остана учудена душата от себе си, какви гости приема. По времето, когато беше тук, любовта не би си помислила да приюти изневярата. Променила се е милата, възгордяла се е, станала е по-силна, а толкова ù се иска да бъде слаба. Сега живее с изневярата – не се разбират, нито си говорят, нито се поглеждат, само се усещат по аромата във въздуха.