Живеем на планета, спомнете си
...изпращам деня, гледайки залеза...
допрял съм пръстите на ръцете си и дишам...
поемам слънчевите лъчи в челото си,
препращам ги надолу дълбоко в Земята, замирам...
нагорещеното й ядро ми отвръща с усмивка...
изпращам я към Слънцето с диханието си...
усмихна се и То, отвръщам му и продължавам...
посрещам нощта, въртейки педали...
с преплетени пръсти, изправен гръбнак...
наблюдавам звездите и вдъхвам мъглата студена...
милиарди потоци светлина се носят във всемира,
попивам частица и радвам се...
прибирам се в топлата стая с тлеещи въглени и сядам...
сядам да споделя и да напомня...
летим в пространството възседнали планета,
красива спирала описваме около Слънцето...
и всеки с проблемите свои заел се е и не поглежда небето,
а то е там, и винаги ще бъде...
живеем на ПЛАНЕТА, спомнете си
вдигнете главите високо, БЪДЕТЕ,
горди господари на Съдбата си станете...
© Атанас Коев Всички права запазени