Движение 1: Въведение в Хаоса

Вали!

Гърми!

Трещи!

Малки капки падат по листата!

Буря разтърсва небесата!

Клоните пращят, животните крещят!

Движение и Хаос!

Мълния удря с всичка сила по Земята!

Порив дъждоносен атакува по гората!

Тя отвръща с ропот!

Облаците си присветват и отново – тропот!

Светкавица примигна,

макар и мимолетна,

с мощ свръх красива и опасна,

напада, побеждава и не прощава!

Животно самотно броди по тревата,

чака, дебне, нещо да излезе

някъде изпод тъмата

и в стомаха му да влезе!

Буря! Не прощава!

Гръм и мълнии! Отговорът на небето!

Борба, награда и наказание – за животните в низината!

... и така във времето безкрайно,

едно идва и друго си отива,

така и скоро ще дойде небето синьо,

и вятърът ще стихне, по-нататък и Земята,

въпреки че е планета

... някъде там се знае – непознат на никого,

избора на всички и на всичко,

във вечността съществува и не съществува,

е и не е,

прави и не прави,

помага и вреди,

не помага и не вреди...

... но без да знае, героят ми ходи през бурята разкошна,

върви и не знае как Съдбата му ще мине и замине,

сам ще направи избора избран му,

награда и наказание за него,

живота и душата му,

това, което е само негово,

щастие...

Движение 2: Аз съм, Аз искам, Аз мога, Аз ще, Аз съм силен!, Аз съм Аз!!, Аз съм мен!!!, Аз съм Аз!!!! (Аз тирада)

Аз съм Аз!

Те ми показват всякакви картини,

Те ми показват странници различни,

Той се мъчи в рани смъртоносни,

Той се рови в богатства неброими!

Но Аз съм Аз!, те и той не ме касаят.

Аз съм Аз!

Те ми обясняват всякакви науки,

Те ми обясняват простотии безумни,

Той измислил бил огъня и Светлината,

Той измислил бил света на красотата!

Но Аз съм Аз!, те и той с глупости ме занимават.

Аз съм Аз! Вярата в себе си не давам!

Аз съм Аз! Няма да им продам единственото, което имам!

Не за спасение!

Не за Щастие!

Не за нищо!!!

Защото Аз съм Аз!, Аз съм повече от тях, Аз знам и мога,

Аз мога и мисля,

Аз мисля и правя,

Аз правя и се боря!

АЗ СЕ БОРЯ!!!

АЗ ВЯРВАМ И ЧУВСТВАМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

“Светът е място, пълно със стадни животни, които безотказно атакуват различните и силните”

Движение 3: БОРБА и поражение

Чухте ли,

Чухте ли,

Чухте ли???

Разбрахте ли,

Разбрахте ли,

Разбрахте ли???

... за НЕГО!

За онзи малък непокорен нещастник,

опитва се света да промени – жалък бунтовник,

знае, предполага ли, какъв е грешник,

трябва да си луд, да не станеш общественик!

Кои сте вие, че знаете всичко,

кои сте вие, че ми взимате всичко,

нямате право, нямате и начин,

да гоните тези, които са различни!

Кой е той, че опитва да ни спре!

Като няма да ни спре, дори сърцето си да издере!

Кой е той, че казва, че сме жалки,

смешни,

като за това полагат се болки,

страшни!

Ти не знаеш нищо!

Ти си нямаш нищо!

Каквото си поискаме, това и правим!

Такъв бунтар като тебе, няма да пожалим!

Нека му покажем, че мечтите са мечти, а той е нагло нищожество,

И понеже неуморно опитва да лети, нека съсипем това същество!

„Този, който съществува сам на света, е нищо, защото няма кой да потвърди това му съществуване.“

Движение 4: Поразен малък жалък бунтовник. Сам в края на своите мечти. Прави опит да намери пак, може би далечен знак, начин как, да се върне там, откъдето намери си мечти. Разбра, че не може сам да намери своето „там“.

МРАК,

обзема го героя ми безумен СТРАХ!

МРАК,

всичките мечти станаха на ПРАХ!

МРАК,

вече вижда и своя тотален КРАХ!

МРАК,

МРАК,

МРАК,

МРАК,

МРАК!!!!!!!!!!!!!

Дали ще разбере, че не може така,

дали ще поиска от мен,

да му подам ръка,

да излезе от този безумен плен!

... или най-накрая ще види:

СВЕТЛИНАТА!!!!!!!!!!!!!

... НЕЩОТО, което няма как да пресъздам!

„Обществото кара хората да забравят мечти, магията, СВЕТЛИНАТА, и да потъват надълбоко в обреченото си на трагизъм, сиво и безлично ежедневие.“

Движение 5: Дали това си ТИ?...

Така се случи, героят ми разбра,

че няма как, няма тази дарба

да промени света така, както иска,

и отчаяно свали своята маска.

Показа и той, че има други чувства,

не само за мъст и разрушения,

но и към тези велики СВЕТЛИ същества,

и сякаш Съдбата му показа НЕЯ.

Но дали това е ТЯ?!

ТЯ, която ще му покаже света на СВЕТЛИНАТА!

Може ли в неговите да е ТЯ?!

Която ще му позволи да продължи Мечтата!

... нека го чуем как се чуди,

... въпреки че за нея през нощите се буди.

Дали това е ТЯ!

Дали наистина е ТЯ!

Не разбирам тези нови чувства,

какво означава, че само за тебе мисля?

Мисълта за теб е толкова силна, че сигурно се чува,

знам обаче, че само за теб миля!

Този лудия бунтовник си намери ново занимание,

някакво момиче, живеещо също в отчаяние,

затова и спря засега да хленчи,

но не знае, че от нея много повече ще плаче.

Долни отрепки, не смейте за нас да говорите!

Какво въобще от душите ни разбирате!

Грешиш, разбираме и знаем, но ти си глупав и заблуден,

Само за секс и за готвене стават, за друго не – бъди убеден!

Но вие – сигурно ме лъжете?

Не ставай смешен, за какво ни е?

Предполагам пак ни дебнете?

Откога аз стана ние?

И героят ми изпадна в заблуда,

от една стана уплашен, от друга тотално объркан,

поомаял се от тази вражеска подбуда,

караща го да направи глупост невероятна – за която трябва да е побъркан!

И сякаш Хаосът се намеси,

даде им причина, даде им и шанс,

те погледнаха един друг в очите си,

и...

Движение 7: Разруха!

Колко те обичам,

надали сам разбирам,

знам, че имаме много,

повече отколкото е нужно,

и въпреки всичко се чудя...

... как си същество толкова красиво и нужно!?

Те са някак си щастливи,

трябва да ги разделим,

за да си припомнят дните сиви,

и страховете им да съживим!

„Хора, Хора, Хора, Хора, Хора, Хора, Хора, Хора, Хора, Хора, Хора,

Не знам как да намеря за тях друга по-силна обида!“

Движение 8: ... и нещастие

Как успях,

Сам не осъзнах

как ти причиних

нещо толкова ужасно,

защо не предвидих,

че след него ще ме мислиш за нещо гнусно.

Знам, не мога да се разкая,

не съм християнин, не мога да се покая,

не мога и миналото да върна,

и действията си да преобърна,

за да си щастлива от това, което станах,

извинявай, съжалявам за това, което сторих.

Виждам, че няма начин да те убедя,

чувствам, че с мен няма да летиш,

виждам, че сам съм слаб всички тях да победя,

чувствам, ВЯРВАМ!, че някой ден пак ще блестиш!

Затова нека бъда аз виновен!

Нека понеса твоята скръб и мъст!

Нека страдам сам, единствен!

Моля те, Моля те, ВЯРВАЙ, че нямаш пръст

в разрухата на нашия общ живот!

Моля те, живей за двама ни красив ЖИВОТ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!