Живот
Живот
Отворих те като широк прозорец, мислех те за необятен простор, мислех, че времето няма да ми стигне да те обходя, да съзра в теб дребния детайл, да преживея хиляди парченца от вселенски ти мир. Но ти се изниза като капка по стъклото - Не можах да спра устремения ти ход, да уловя дивия ти разум. Като капка се изрисува без логика върху ясния прозорец и пропадна по перваза... Да можех с пръст да спра движението ти, да те върна в обратната посока. Аз само те погледнах безучастно - сякаш през мен мина краят на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Всички права запазени
