Животът през розови очила
Винаги ни се иска да сме с розови очила и да не ги махнем. Но не всичко е толкова розово и весело. Понякога се налага да махнем розовите очила и да живеем в реалния свят. Животът трябва да бъде труден и изпълнен с неприятности... Няма нищо хубаво. В повечето от случаите ни се струва, че няма да издържим, но се налага... Не бива да се отказваме още при първата спънка... Защото животът е като океана: има приливи и отливи; добри и лоши моменти... Така е и в живота... И не бива да си мислим, че при много лоши моменти и много отливи трябва да спрем да се борим за добрите моменти и за приливите :) ... Всичко има две страни, дори и хора, от които не го очакваш. Приятели тук, приятели там, приятели навсякъде, въпросът е колко от тях са истински. На колко от тях можеш да звъннеш в 3 през нощта и да кажеш: "Убих човек!", а отсреща да ти се отговори: "Къде ще копаем?" Кратко, точно, ясно, без много въпроси! Истинските приятели са тези, не които ти бършат сълзите, а които не те карат да плачеш... Бори се да намериш повече такива "истински" хора. Не търси изгода от тях, а рамо, на което можеш да се опреш при нужда и на което можеш да поплачеш спокойно. А тези нужди понякога са много чести и когато нямаш човек до себе си, по-точно приятел, няма на кого да споделиш терзанията си и се чувстваш ужасно... Иска ти се да не си част от този свят, да те няма в този момент, но не само за момента, а завинаги... Точно в момент като този трябва да си кажеш: "Аз искам, аз вярвам, аз мога да продължа напред, въпреки всичко!". Не олеква веднага, но помага! Точно тук е моментът да сложиш розовите очила и да се тревожиш за всичко по малко! Веднъж пробвай да угодиш на себе си, а не на всички останали. Ще се почувстваш много по-добре! ENJOY!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Йорданова Всички права запазени
