10.12.2008 г., 5:00

just me...

1.7K 1 3
1 мин за четене

В живота си човек преминава през различни етапи. Понякога допускаме грешки, за които по-късно безкрайно съжаляваме. С тъга откриваме, че хубавите моменти са ни се изплъзнали, минавали са покрай нас, а ние сме останали слепи за тях.

Отправили поглед към бленуваното от нас щастие, уют, любов или пък творчески успехи или професионална реализация, като че ли сме забравили да обръщаме необходимото внимание на хубавите мигове, които живота ни предлага и едва ли някога ще се върнат.

Живеем в свят на илюзии – безкрайни, безмерни. Те са ни завладели изцяло и не можем да се измъкнем от техния плен. А и честно казано, не правим и опити да избягаме от илюзорния си свят. Защо ли да го правим всъщност? В него се чувстваме сигурни, щастливи и удовлетворени. Но какво ли би се случило, ако поне за миг отворим очите си за реалността?! Нима няма да останем разочаровани от онова, в което сме се превърнали – жалки подобия на самите себе си, на това, което сме искали да бъдем!

Оставили емоциите и трепетите на сърцата си на заден план ние всъщност сме се отказали от това да бъдем самите себе си – добри или лоши, но за сметка на това истински и верни на себе си.

Отново обръщаме поглед към останалите. Нали не само ние сме такива? Всички останали са... Но това вече не е достатъчно, за да приспим задрямалото си усещане за самите себе си. Или поне на мен не ми е...

Пропилях много от шансовете, които съдбата ми даде, за да бъда щастлива. Търсех щастието там, където знаех, че няма да го открия, но продължавах напред, защото знаех, че може би ще намеря онова, от което имам нужда. А какво всъщност е то? И аз вече не мисля, че знам... Остава ми само надеждата, че съдбата ще ми даде още един шанс, за да бъда такава, каквато искам – щастлива, но не заради някого, а заради самата себе си, за това, че съм успяла да реализирам мечтите си и не на последно място, щастлива, заради приятелите, които ме карат да се чувствам специална и потребна някому.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и лесно разбираемо. Достига до сърцето на читателя. Поздравления, Хриси!
  • Няма по-голямо спокойствие и хармония от това да намериш себе си.Един мой преподавател казваше: "По-добре късно, отколкото по-късно" Поздравления за есето.
  • Приемам го повече като откровение. По малко по-различен начин, темата бе вече поставена. Изводът беше, че човек не бива да се взира прекалено много в миналото, защото може да се спъне в настоящето.

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...