КАФЯВО
Сега съм в кафявия си период. Не, не значи, че съм художник, рисуващ в кафяво. Просто си падам по кафяви очи. Точно сега. Жалко, че масата хора обръщат повече внимание на синьото... И аз не знам защо... може би защото по-рядко се намира такова синьо, заради което си струва да си в син период. То, като цяло, синьо рядко се намира, а когато го намериш, е твърде обикновено. Затова обичам кафявото. Но не обикновено кафяво. Онова кафяво, което ми говори или по-скоро ми шепне, докато потъвам. Кафявото, в което винаги мога да се загубя, да открия себе си и пак да се загубя, докато то ме гали. Твоето кафяво. Моето кафяво. Понякога имам чувството, че не мога да живея без твоя поглед. Кафявият. Или пък просто не искам да забравя последния ни разговор. Сблъсъка на студено и топло. Моето синьо и твоето кафяво. Спомняш ли си как се преплитаха в безмълвие, счупвайки самотата ми? Аз го помня, а и кой би забравил подобен блясък.
Винаги когато ме погледнеш, виждаш страха и тревогите ми, успокояв ...