Как да запазим любовта?

                                   (есе)

За да отговорим на този въпрос, първо трябва да се замислим над това: какво чувство е любовта? По какво разбираме дали обичаме или ни обичат?

      Безспорно любовта е едно от най-силните човешки чувства, пълна противоположност на омразата. Тя внася радост в живота, дава надеждата, че каквото и да ни се случи, няма да сме сами, благодарение на което сме способни да продължим напред, да имаме вяра в бъдещето. Такива са чувствата в семейството, преданото приятелство, обичта между влюбените. Със сигурност тя ни е необходима и без нея не можем да съществуваме.

         Въпросът е: ”На каква цена?”. Всъщност нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Когато истински обичаме някого, в ценностната ни система той е на първо място. Стараем се да се издигнем в неговите очи, готови сме винаги да му помогнем, да го изслушаме, да го подкрепим, съгласяваме се с него, дори сме готови да угодим и на най-дребните му капризи. Понякога не забелязваме неговите недостатъци, а в друг случай просто ги премълчаваме, за да не го загубим. Жертвоготовността ни е сигурен признак, че това чувство ни променя до неузнаваемост. Егоизмът, като форма на съществуване, отстъпва място на нелеката отговорност да мислим и за други, освен за себе си, да се съобразяваме с техния живот и да ги уважаваме.

   Няма нищо по-важно от това да сме честни и искрени пред обичания от нас. Винаги, когато нещо ни притеснява, трябва да го споделим, за да сме сигурни, че не крием нищо, дори и да е болезнено. До се разкрием напълно, да спечелим доверието му, както и той нашето, да докажем, че винаги можем да разчитаме един на друг. В противен случай любовта е илюзия. В живота много често се случва да доверим всичко, което е важно за нас, на хора, които не заслужават това. Постъпваме глупаво и наивно, ако вярваме в някого, който ни лъже, използва, манипулира или, осъзнавайки всичко това, се опитваме да го променим с надеждата, че сме в състояние да му подействаме положително. Това е измамата, която много хора мислят за любов. Тази жалка имитация поражда само болка и разбити надежди. Нужно е време, за да преценим дали един човек заслужава да му се доверим. От друга страна, трябва да проявим разбиране и търпение, за да спечелим искреността на друг. Стигаме до извода, че любовта има стойност само, ако е двустранна. Само тогава тя може да издържа във времето и да бъде запазена. Защото само тогава е истинска.