… Ако можеше с няколко изречения да се опише какво е да обичаш, какво е да вярваш, какво е да се съпротивляваш със себе си и да не можеш да намериш покой, би било простичко да се живее. Истината е ясна – обичаш да, но как да повярваш? И можеш ли да обичаш без вяра? Отговорът е ясен. Риторичен въпрос. Но “другата страна на медала” е, че... може. Аз мисля, че Обичта е детското привързване към нещата от живота. А вие как мислите?