Любовта спасява света. Любовта във всичките й форми. Онази любов, която дава и жертва всичко от себе си в името на другия или другите. Не любовта към материалното и преходното, а към онова, което се крие в човешкото сърце. Силата да приемеш човека такъв, какъвто е и да го обичаш, въпреки него самия понякога. С любовта, която носим в сърцата си, можем да съхраним, спасим и извисим света около нас.

Не е достатъчно само да знаеш, че имаш обич в себе си, трябва и да я раздаваш. Любовта не може да бъде в покой, не може да остава в сянка. Тя трябва да е експанзивна и експресивна, да стои над всичко със своето величие. Любовта не трябва просто мимоходом да заобикаля света, а да го държи в обятията си.

Как аз спасявам света чрез любов? Първо, стремя се да откривам доброто във всеки. Да, при някого може да е дълбоко ''заровено'', но го има и това знание ме кара да обичам хората. Второ, желая да бъда в услуга на хората, защото оказването на помощ е Божествена постъпка, както и умението да прощаваш. Трето, окуражавам хората около мен да имат, защитават и показват личната си свобода. Свободата е щастие, не просто нужда и право. Четвърто, когато обичта към хората чисто и просто присъства в теб по всяко време, ти осъзнаваш, че не си живял напразно.

Любовта е щастие, любовта е доброта, тя е единствената необяснима сила, която действа с пълнота във всяко време и издържа на всичко.

Замисляла съм се върху това как другите хора избират да спасяват света - своя личен, нечий чужд или въобще светът, в който живеем. Някои залагат на това, че предоставянето на материален комфорт е спасение. Да, възможно е, в зависимост от това какво искаме да спасим и съхраним. Може би са прави. И това е гледна точка като всяка друга.

Друга група хора се опитва да опази своя личен свят от външни намеси. И в това има резон. Ако не защитаваме личното си пространство от вмешателства, има опасност да го жертваме в името на нещо неоснователно.

Трети може би дори нямат идеята, че нещо има нужда от спасяване, камо ли точно светът. Или може би имат идея за това, но се чувстват объркани какво да предприемат или вярват, че ''спасяването'' е работа на някой друг, не и на тях. Те живеят в собствен уреден си свят, в който големи събития не се случват, но така им е удобно.

Вярвам и зная, че имам и съмишленици, които имат същите схващания като моите. Смело мога да кажа, че моето най-близко обкръжение са именно такива хора. Виждам как с любовта, която раздават спасяват и моя личен свят. Понякога това не го правят парадно и показно, защото за такива неща публика не е необходима винаги. Те не търсят светлините на прожекторите, а възможността да дарят някому щастие чрез любовта си. Просто имат желанието да се оставиш на тях и да те приемат и обичат, какъвто си. С такива хора моят личен свят и въобще светът, в който живея е смислен.

Спасяването на света трябва да е осъзнат процес и да бъде изпълнен с отговорност. Трябва да бъде изпълнен с любов и да се показва, че тя е спасяващата сила, от която се нуждаем. И също така, когато настъпва положителна промяна, да имаме очи за нея, с които да я видим ясно и сърце, с което да я почувстваме.