Любовта какво е? Усещане... Чувство? И когато изчезне това усещане, защо винаги се питаме колко радост получих? Уж вземаме, даваме... А чувствата с какво се измерват? И защо, ако сме се раздали на 100% и сме дали всичко, каквото можем да дадем, не приемем, че и другият е дал точно толкова? И защо след като любовта ни дава крила, ние гледаме да я оковем...
Не е ли много егоистично да изстреляме личните си усещания в миг, когато се чувстваме наранени, наранявайки другия...
И ако все пак и другия не е получил това, което е очаквал или усеща, че заслужава да получи повече... И той ли трябва да изстреля личните си усещания, наранявайки?
Все пак това ли е ЛЮБОВТА... ОБИЧАШ... РАЗДАВАШ СЕ... ЛЕТИШ... И накрая нараняваш преднамерено или не, изстрелвайки своята истина...
Кой печели от това? Любовта ли? Съществува ли тя? Или всичко е страст, чувство, което ни завлича във вихъра си от желания, а след това ни захвърля като останки на корабокрушенски кораб...
Тома не на всеки му се отдава да пише по 40 страници!Мен ако питаш есе от 40 страници също не е есе ,примерно роман ,но в никакъв случай есе.Колкото и добре да пишеш явно си изпуснал урока по Български език на тема "Що е есе?"
Съжалявам, че от 200 души никой не е имал какво да каже за текста ти. Аз имам едно есе по темата, което не съм го довършил, но то ще бъде не по-малко от 40 страници. Това тук не е есе. Тук няма тема. Няма противопоставяне. Няма изводи. Няма гледна точка. Няма дори внушение. С две думи, няма нито един елемент на есе. Просто слаб текст с предизвикателно заглавие. Жалко, бях се настроил за нещо много повече.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.