Иван Вазов е голям народен поет и патриарх на българската литература. Когато чета негови стихове и произведения аз се чувстам горда, че съм българка.
     Творчеството на Вазов е свързано пряко с народа. То е като камбанен звън, който достига до всеки, като вестител на народната скръб или радост. Художественото му слово е разбираемо и близко за най-широки кръгове от народа. Чрез свойте произведения, Вазов рисува, като художник образа на България. Той възпява този образ, разкрива красотата на българската земя и език.С право наричат Вазов патриарх на българската литература.
      На прага на две исторически епохи, той осъществява и литературния преход между тях.Трудно е да се изброят всички проблеми върху които се спира Вазовото творчество, но безпорно най-голямото обаяние на това творчесто е в неговата органична връзка с националното битие.
     Авторът на "Аз съм българче","Български език","Под игото" и други, създава цяла редица художествени образи и картини, в които ние въплащаваме най-хубавата си представа за родното, българското.
     Цял живот той не се изморява да възпява и да защитава България, да съхранява нейната историческа памет, и да напомня на българското общество неговия патриотичен дълг.
                         "Живота любех, но го не окрадох:
                          Българио, аз всичко тебе дадох:
                          душа, сърце, любов, зари небесни,
                          от теб приети- върнах ти ги в песни!"
  Това е една лирическа равносметка на един достойно извървян жизнен и творчески път.