И последната песъчинка се изниза,като онзи,далечният спомен,който пазех за теб.Замря пясъчният часовник и всичко потъна в тишина.Топлият ти глас вече не гали мен,а усмивката ти топли друго сърце.Каква пустош!Само вятърът яростно брули дърветата и клоните им почукват по стъклото на прозореца,опитвайки се да ме извадят от дълбоката тъга,която ме изпълва.Как лесно падна красивата кула,която си бяхме съградили и картонените стенички така се разпиляха,че вече не е възможно да ги съберем пак.А си мислехме,че е истинска,нали?Дори си имахме и принц и принцеса.Опиянени от любов се опитвахме да я изкачим,но бяхме забравили най-важното-това че е картонена.И сега остана само красивият спомен и една голяма тъга.