Какво му трябва на човек за да живее? Какво му е нужно, за да продължи напред, преминавайки препятствията на живота? Трябват му приятели, но не е вьпросът в количеството, а в качеството. Понякога ти е необходим само един приятел, за да се чувстваш прекрасно. Аз лично не се стремя кьм многото, на мен ми е необходим просто човек, на когото мога да вярвам. Олицетворение на добротата, искреността и чистата душа. Това за мен е моят най-добър приятел - Иван.
Искреността и чистотата на душата му се четат в очите му. Това е човекът, в чиито думи имам вяра, един от малкото хора на този свят, които искрено обичам. Съчувствието е вродено в неговата личност.
"Моят по-голям брат" - често пьти го наричам по този начин, защото неговата душа е толкова близо до моята. Често пъти сьм чувствала сърцето си окъпано в болка, загубила мечтите си - превърнати в илюзии и като звезден прах разпръснати в пространството, аз нямам сила да се усмихвам, нямам сила да се радвам на живота. Той е човекът, който изравя душата ми от пепелта и я съживява, вдъхва и от живата вода на добротата си и отново слага в ръцете ми вярата в живота и надеждата.
За мен Иван е моята опора - моят духовен крепител, той е моята светлинка в мрачния тунел, пътеводната звезда - напьтстваща ме по време на дългото пътуване. Не са ми нужни думи, за да изкажа какво е за мен приятелството му, защото той го знае и го чете в очите ми.
В живота си мога да се съмнявам в хиляди неща, но не и в него. Какво са приятелите за нас? Какво бихме направили за тях? Отговорът на двата въпроса е един и същ - Всичко и ако на този свят има човек, в който вярвам и на когото бих казала всичко - това е Иван.