Книгата представлява една голяма и безкрайна история. Тя е неизчерпаем източник на духовна енергия. Тя отваря вратата към заобикалящия ни свят и така разбираме какви сме ние и какво можем да очакваме. Ако нямаше книги, то как щяхме да разберем кои сме и каква е нашата история?

    За мен книгата е истинско богатство, което трябва да пазим. То е ключ към познанието, себепознаването, ключ едновременно и към реалния, и към измисления свят.

   „ Голи са без книги всичките народи“ – мъдри думи, които доказват, че човек без тях просто ще се лута и блуждае без да знае нищо за себе си и света, в който живее. Но, ако не знаеш кой си и какво е било преди да се появиш, то как ще е възможно да живееш? Може би просто ще съществуваш, затворен сякаш в тъмница.

    Книгата е прекрасно и велико творение на човечеството. Като четем, душата ни сякаш литва и подобно на птица кръжим в различните светове – на храбри рицари, красиви принцеси, кървави войни и какви ли още не. Гледаме на тези пространства с други очи и много често ни се иска да бъдем там, било то в миналото, било то в бъдещето. Прелиствайки страниците, въображението ни работи и мечтите са вече вътре в нас. А какво по-хубаво от това човек да мечтае?

   Красотата на книгата обаче не се крие само в измислените и вълшебни светове, които ни карат да бленуваме. Дори и в нереален свят, тя ни дава уроци, поуки и знания за това как трябва и какво не трябва да правим. Ето защо, както няма случайни неща, така и няма случайни и безполезни книги, защото във всяка една от тях има скрито послание, което ние просто трябва да открием.

   Според мен книгите ни правят по-добри и човечни. Те ни подтикват да се замислим за това кои са истински важните неща в живота, неща, които не можем да видим в социалните мрежи.

    Не на последно място е и фактът, че книгата и словото са взаимносвързани, а именно те се превръщат  в мощно, духовно оръжие. С тях ние можем да се изправим и срещу най-силният си враг и да го победим, така както и самият Константин-Кирил побеждава триезичниците.

    Както обаче всички знаем, никога нещата не могат да бъдат само отрицателни или само положителни. При прекаленото четене също е така, защото започваш да губиш собствената си индивидуалност и да затриваш себе си. Привърженик на тази идея е Атанас Далчев, който в произведението си „ Книгите“ ни показва как човекът в стремежа си да познава света около себе си и да учи за другите хора, не познава своя собствен, а така часовникът си тик-така и бавно-бавно си отиваш. Увлечен по книгите е и Алонсо Кехада – главният герой в  "Дон Кихот", който не може да възприеме действителността, в която живее и желае да я промени, като върне отдавна забравени ценности. Четейки за всички добродетели- справедливост, защита на бедните и онеправданите, почит на жената, героят „полудява“ и страстта му към четене на книги се превръща в мания, която замъглява суровата и тежка реалност, в която живее, а така в последствие разбира, че той е безсилен срещу нея. Това показва, че понякога книгата може да ни отдалечи от реалното време и да се опитваме да се борим срещу неща, които колкото и да искаме, не можем да променим.

   Ето защо, книгата е едновременно и най-скъпият ни дар, но и средство, което може да ни погуби. Ние сме тези, които трябва да преценим до каква степен и най-вече по какъв начин ще се отнасяме към нея.

  Книгата е дар от Бог и единственият начин да бъдем вечни. Книгата е моят свят, моите мечти, моите надежди...