Днес е един хубав летен ден. Събудих се от слънчевите лъчи, които ме гъделичкаха. Пуснах музика, за да мога да се отпусна и да направя всичко с лекота. И ето сега седя и пиша на този лист хартия за това, което мисля. Животът хем е прекрасен, хем ни подтиска. В един момент си влюбен, в друг разбираш, че си сам и няма на кого да разчиташ. От малка съм самостоятелна, но понякога ми се иска някой да ме подкрепи и ето и този момент, в който да видиш кой ти е истински приятел. Колкото и да искам да променя държанието, си не мога. Щом разбрах как се постига щастието, дори и понякога пред другите да изглежда странно, на мен ми е забавно. Когато правя всичко с щастие, аз се чуствам свободна и всяка една празна частица в себе си се опитвам да изпълня с любов, щастие. Но ето идва и този момент, в който понякога всичко се обърква и ни се иска да не съм свободна. Обвинявам в това, че не слушала гласовете в главата си... но... но това е глупаво. Без тях е толкова по-добре. Хубаво правя така да изчез ...