В днешно време думатата „добър” човек или човек, който върши добро има няколко значения. Хората, които смятам за добри са тези, които винаги са готови да се раздават и никога не искат нищо в замяна. Те се занимават с благотворителност, но не винаги точно тези, които са смятани за добри, душевно са такива. Понякога това е само маска, с която известните личности си правят реклама. Истински добрите хора изпитват душевна наслада, когато вършат добрини. Даже и те самите да нямат достатъчно възможности и трудно се издържат, те са готови отново и отново да се раздават. Ето това са добри хора. В България – нашата родина, много предавания подканват хората да пращат смс-и с предтекст, че всички събрани пари  ще отидат примерно в някоя болница за деца с увреждания или пък в някое сиропиталище, за да могат малчуганите там да бъдат и да се чувстват по-добре. Но, уви, де да беше наистина така. Повече, ако не и всички средства, отиват в джоба на някой „господин”, за да може той да задоволи своите нужди, защото нали те са много по-важни от тези на горките деца. Иначе после всички се чудят    защо страдащите  живеят в такава мизерия. И повечето от ВИП персоните се правят на много загрижени и обещават да помогнат, но най-жалкото е, че накрая си остават само с обещанието. Ако съм честна, разбрах, че думата „добър” не ми е много ясна, поне не и в България. Не знам как стоят нещата в другите страни и то не защото не пътувам,  а поради простата причина, че не се интересувам, та  ние трябва да гледаме самите нас. Наистина малко са добрите хора. Но на тези, които вършат добри дела, бих им казала: Благодаря, благодаря, че все пак има добри хора по света! (надявам се и в България да са останали такива), макар и те да са малко.

.