Клишетата – последна мода
Клишетата – последна мода
Всички виждаме как ежедневието ни се изпълва с банални фрази, които се използват за „подсилване” на израза, а всъщност го „изтъркват”.
Да разгледаме израза на чувства. Най-често ще чуем да се казва „обичам те” или „ти си най-добрият/ата приятел/ка” (почти винаги се използват английските преводи, и то най-често от хора, които не говорят този език, а също и полупреведените и изменени фрази от рода на „лоф ю”, „бич ю” и пр.), и то от личности, които познаваме отскоро, но с които, поради една или друга причина сме се сприятелили бързо. Твърде често (и, предполагам, без особена причина) се използват и обръщения като „мило” и „слънце”. Няма и не виждам нищо нередно в това, да бъдем привързани към някого и да го показваме, но неправилното е, че това става преди да сме наясно с чувствата си и целият случай се превръща в псевдообич.
Естествено, клишетата имат и тъмна страна и част от нея е драматизирането. Разбира се, не отричам (и няма да отрека), че настоящите дни са т.нар. от Светото писание „последни времена” и животът на планетата става все по-труден. (Нямам предвид, че извън Земята ще ни бъде по-лесно. Все пак там няма дори кислород, а и не съм от привържениците на тезата, че съществува извънземен живот.) Работата и там, че хората с по-малко проблеми за момента, като че ли искат да имат такива – правят „от нищо нещо” и след това го разгласяват навсякъде. Може да си помислите, че такива хора са представителите на ЕМО, но всъщност са и, така да се каже, обикновената част от населението. Обикновено изразяват чувствата си чрез картинки на потопени в кръв тела и вероятно се стараят да докажат сами на себе си, че това е единственият изход от ситуацията. Тъй като (за съжаление) този вид хора се увеличават, това става банално и, ако някой наистина има нужда от помощ, то той рядко може да го докаже, защото ще го възприемат за някого от горе описаните. Това действие е донякъде оправдано. Казвам донякъде, защото сме длъжни да оказваме помощ на тези, които я търсят. Може да не споделите моето мнение, но според мен, това също е клише.
Всички думи щяха да бъдат оригинални, но само, ако не звучаха толкова изтъркано. А като звучат изтъркано, те създават впечатление за нещо остаряло, демоде, т.е. ненужно в настоящето. Нека не обезсмисляме българския език. И с риск да прозвуча твърде патриотично, ще кажа (или както е в случая – напиша), че той е пълен с думи, с които може да се опише всяко нещо. А защо все повече заместваме българските думи с чужди?
© Тина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
много е хубаво
-
напоследък и аз много мисля за клишета, но все не си записвам какво мисля, че да стане есе
поздрави 
-
Страхотно написано. Поздрав.
-
Благодаря на всички А Светле (може ли така да ти казвам), наистина хората, които наистина се нуждаят от помощ, не се оплакват. И много добре правиш, че не се обаждаш на тази твоя колежка...
-
"Обичам те" няма да се изтърка от по-често казване, повярвай ми! Но това "мило", "слънце", съм го намразила от една колежка, която така кава на всеки, с когото говори по телефона. Мислех си, колко е сладка, докато не я видях как като затваря телефона прави гримаса на погнуса от разговора. Питам се защо тогава просто не говори делово. Спрях да й звъня, защото си представях как ще ми затвори и...Бльок от такива! "Обожавам" и хора, които непрекъснато се оплакват. Някои от тях просто не се усещат. Казват, че са без пари, близки решават да помогнат и...хоп нов тоалет. Как да помогнеш, как да повярваш на този, който наистина има нужда. Но той просто няма да се оплаче, ще стисне зъби и...
Браво за есето, Тина!!! -
Чудесно есе!Поздрави,Тина!
-
Това есе определено ми хареса и аз се замислям върху тези неща,но ти си го описала добре
-
Дам...Защо, питам и аз?А обезсмислянето (ще се захвана с това често чувано "обичам те" е резултат на това, че хората не могат да оценят качествените неща...И понякога,когато нещо си струва го изпускат дори.Тъжно!
Поздравчета за есето, супер е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
