7.06.2009 г., 11:06 ч.

Книгата днес 

  Есета » Други
11769 1 6
3 мин за четене


Книгата днес

     Книгата е символ на интелектуално и духовно, хармонично съвършенство. Тя е и полет над всяко кътче, както от света, така и от човешката същност. Пленяваща с магическата сила на думите, тя води към връхната точка на познанието.
      В наши дни е изключително трудно човек да формира характера си, намирайки и поучавайки се от точните книги. Много по-примамливо изглежда на младите интернет пространството, където всъщност информацията е сдъвкана, но наполовина. И човек, поглъщайки тази полусдъвкана мрежа от понякога неточни данни, е много вероятно да се задави с нея. Тоест, мързелът може да му изиграе лоша шега.
     Ние живеем във век на техническо израстване и духовен упадък. Та никой ли не чува стоновете на забравените, прашасали книги по тъжните библиотечни рафтове? Никой ли не усеща липсата на онзи омаен аромат от страниците? Никой ли не чувства необходимост да плъзне жаден поглед между редовете, откривайки нови факти и нови измерения на света и човешката душа?
      Нещо трябва да се промени. Трябва да се осъзнаем и да си възвърнем жадния творчески дух.
      Четенето абсолютно индивидуално развива въображението и гледната житейска точка. То обогатява и окрилява „заспалия дух” на всеки от нас. Без книги животът ни не би имал смисъл. Защото човек се ражда и умира, но словото, което дадена личност е създала и оставила като наследство на следващите поколения, е вечно.
     Различните книги обогатяват с различни ценности. Но дори и от една-единствена книга човек получава повече, отколкото от цялото интернет пространство. Тя има възможността да усмири бурите на колебание и нестабилност у всеки, докоснал се до смисъла ù. А компютърът може да доведе до още по-голяма несигурност и неуравновесеност.
     Нерядко това съмнение, което тревожи даден човек, може да е обърнато към самия него и към собствените му възможности за реализация в живота. Тогава той остава на заден план, превръща се в „незрящ” за истинските стойности в битието си и е лесно управляем и лесноподчиняващ се на чуждата воля, тъй като отдавна е изгубил своята, заедно с творческата си индивидуалност.
     Безспорно всеки потрепва от вълнение, когато разбере, че в ръцете си държи хубава книга. А читателят осъзнава, че тя е такава именно след нейния прочит и осмисляне. Но какво всъщност се разбира под понятието „хубава книга”?
     За мен хубавата книга е тази, в която дори отрицателният герой предизвиква положителни емоции, защото изразява положително насочената към развитие душевност на автора. Тя е тази, в която всеки образ, всяка картина, всяко внушение са парченца от твореца. Тя е тази, която дори след години те кара пак да обръщаш очи към нея и да я препрочиташ отново и отново, без да си изгубил нито искрица от първоначалния трепетен прочит. И със същата наслада се потапяш в нейния свят, в бездната на познанието, в извора на мъдростта, от които цял живот черпиш необходимото.
     Хубавата книга те изтласква все по-близо до желаната хармония на духа и познанието на собствената ти необятност. Защото всеки човек носи искрица от света в себе си. Самото му съзнание е частица от този свят. И когато той е готов да надникне по-дълбоко в душата си и да види пътя, по който трябва да върви, несъмнено книгата ще му е пръв другар в този нелек и съвсем неотъпкан житейски път. Тогава той, опознал себе си, е готов да се справи с предизвикателствата на живота, а не като един истински неук човек да се лута из безбройните му задънени коридори.
     Наближава времето, в което всеки сам за себе си ще разбере, че книгата може да открие неговия път, по който ще се наслаждава на плодородието на знанията си.
     Нека да докажем, че в нашия 21-ви век има много любознателни млади хора, които ще спасят книгата, а от там и себе си от гибел.
Нека да се потопим в света на хубавата книга и да почувстваме образите в нея като нежно и мелодично слово, като поезия. Та нашият език звучи толкова хармонично и поглъщащо.
Нека да намерим красотата в писменото слово. И да докажем, че я има сега, имало я е преди, ще е жива и в далечното бъдеще, и че интернет пространството не е в състояние да я замени.
     Всеки знае, че книгата е прозорец към света. В момента той е просто открехнат и ние виждаме една малка част от великолепието на заобикалящия ни свят. Но заедно ще се събудим за това великолепие и ще отворим окончателно прозореца на познанието. Тогава компютърът няма да влияе по никакъв начин на волята и чистия ни разум, и ние ще се впуснем, жадни за знания, в истинския свят.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно, мъдро!!! Да се научим да обичаме българската книга, родното слово!!! Книгата е светлина, книгата е знание!!!Страхотно есе!!!
  • Наближава времето, в което всеки сам за себе си ще разбере, че книгата може да открие неговия път, по който ще се наслаждава на плодородието на знанията си.
    Да, защото четейки, виждаш как се пише дадена дума, която често използваш, но не знаеш как точно се пише. Защото намираш отговори за себе си по много въпроси, които те вълнуват. Защото съпреживяваш отминали събития и научаваме интересни неща. Спомням си, когато бях малка, съседите до нас нямаха деца и ме взимаха с тях на разходка в парка. Чичо Мишо ми даваше книги от неговата библиотека да чета. Той ги подбираше внимателно, това са книгите, които той би дал на своето дете да прочете. Не кукла за спонем, не шоколад, а книги и после коментирахме, а аз исках още...И това ме е обогатило, разбира се.
    Браво Радосвета!!!
  • Напълно съм съгласен с написаното. Браво.
  • Разбира се, дори и изказано на това ниво, всичко това е така. Само дето не е само това, а много повече...Четенето, контактът с писаното слово, има много по-дълбинно измерение. Не случайно Средновековието ни е оставило едно от най-поетичните определения на четенето - ruminatio in ore cordis, т.е "преживяне(на словото) в устата на сърцето"
  • Радвам се, че подкрепяте тезата ми.
  • драго ми е да прочета, че мислиш така.
Предложения
: ??:??