Всеки човек е уникална личност. Въпреки това, той може както да прилича, така и да се различава по своя характер и навици с другите хора. Въз основа на тези еднаквости и различия той съумява да избере приятелите си.
Склонни сме да търсим себеподобни, на нашата същност, хора, защото комуникацията ни с тях значително се улеснява. В момента, в който ги намерим, започваме да прекарваме с тях свободното си време, да споделяме общите си интереси като намираме частица от себе си в тях. Ето защо смятам, че еднаквостта може да направи едно приятелство много по-трайно, отколкото различността.
Учените са направили много изследвания по този въпрос. И всички те доказват едно и също твърдение всеки път. То е, че ние ценим същността си най- много и когато общуваме с човек, приличащ на нас, започваме да се привързваме, на подсъзнателно ниво, към него и да искаме той да бъде от нашето обкръжение.
Ще дам за пример книгата, която наскоро прочетох - НЛП (невро-лингвистично програмиране). Д-р Хари Алдер представя в книгата си новото изкуство и наука за личностно усъвършенстване НЛП, коeто разчита кодовете на речта, типовете мислене, целите и мечтите ни. Д-р Алдер обяснява защо еднаквите хора се разбират по-добре и по-лесно. След куп изследвания тази наука въвежда латериалните очни движения, които разграничават три типа хора - визуални, слухови и кинетични, според това кой начин за запаметяваме на информация използват най-често. Има и четвърти смесен тип, който е неутрален. Така, когато говорим с някой, за да се сприятелим с него по-лесно, най-добре е първо да разберем какъв тип е и да използваме в разговора ни предимно фрази и думи, характерни за типа му. По този начин ще уеднаквим мисленето си и ще можем да си представим нужната картина по сходен начин, защото ще използваме „един общ език”. Това учение ни помага за добрите взаимоотношения с приятелите ни, семейството и дори с нашите конкуренти. Всяка прилика с друг човек изиграва важна роля в разбирателството ни с него и в създаването на по-трайни приятелски взаимоотношения.
Приятелите най-добре биха могли да ни помогнат в труден момент, да бъдат съпричастни към болката ни. Те също са най-подходящите хора, с които можем да се помотаем, да поговорим, защото с тях имаме сходни характери и навици. А другите хора, които са различни от нас, трудно биха ни разбрали. С тях приятелството ни в повече случаи е мимолетно и често завършва с разбити очаквания.
Каквито са приятелите ти, такъв си и ти. Мисля, че това е един неоспорим факт, който доказва, че еднаквостта прави приятелството по-здраво и по-трайно. Човек обича себе си повече от който и да било друг. Ето защо се привързва към тези, на които прилича. Приятелят... той е половината ни душа.
© Силвана Кирилова Всички права запазени