Кога душата напуска тялото?I
Стандартния отговор е – когато човек умре. Тогава душата „отлита” нагоре, известно време кръжи над трупа му и накрая отива при другите души – нейде си. Даже някои твърдят, че са измерили теглото на този последен дъх, средностатистически на глава от населението. Аз лично съм скептичен към твърденията на технократитe, които вкарват кантарите си в храма. Още в Евангелието пише, че там няма място дори и за най-модерни хронометри или метри.
Мисля, ще бъдем доста по-точни, ако кажем, че тя – душата - напуска тялото в някакъв период. Неговите граници са от, когато за някой кажат, че е голяма душа, до момента в който го отбележат като дребна душица. При някои това „изпразване” става от раз, при други - на стъпки. Всеки път, когато продадем нещо на дявола за пари, власт и други благинки стомашни или „по-долни”, на оня кантар горе стрелката трепка и никога не се връща с подаяния или показна благотворителност.
Мога да изброя мигове, в които част от душата напуска тялото:
- когато предадем приятел,
- когато забравим дете или родител в труден за тях момент,
- когато подминем слаб, объркан, паднал или гладен човек,
-когато си затворим очите за подкуп, кражба, безмислено рушене или умишлен хаос.
Този списък може да бъде продължен поне до десет точки, както е в едни древни заповеди, но по-важно е да не го допускаме, защото душа назаем не се връща.
Може би ще си помислите, че написаното стана твърде „черно”. Спокойно, щом четете тези редове значи, че още имате душа. А тя със сигурност ще ви даде най-добрия съвет как да я обогатите. Уверен съм, че само тя – вашата душа - знае. Аз и никой друг – не.
ПП Има един признак, който показва, че душата ви се радва. Тогава цъфтят усмивките от сърце.
© Костадин Димов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И на мен ми хареса и ме усмихна, Костадин Философе! Поздрав!
-
Усихна ме....
-
Харесва ми! Сигурно би могло и така да се каже!...
Мълиииий! Представяш ли си какви са тия, дето ни управляват? Сигурно душата им се измерва с отрицателни числа! -
Усмихнат поздрав и от мен!
-
Благодаря за хубавите отзиви на всички.
Вече измислих "Кога душата напуска тялото? 2
То описва случаите, когато душите напускат тялото
и после пак се връщат в него.
Очаквайте го следващата седмица тук -
Много интересен поглед. В търсене на себе си и разбирателство с душата си дали някога ще спрем, за да оценим това, което сме изгубили?...
...
Радвам се, че прочетох. -
Радвам се да прочета подобно нещо! Поздравявам те! Звучи красиво, тъжно и усмихнато!
-
Мило,приятелче,отново страхотно есе!Ще ти напиша нещо кратко/на прима-виста/и по-ведро,като тема за размисъл:
"УСМИВКАТА НА ДУШАТА"
Стоя на прозореца и наблюдавам минувачите,техните лица,изражения и усмивки,опитвам се да уловя "усмивката на душата" им.
Ето минава...една душа.Незнайно защо се усмихва,а наоколо няма никой.Усмихва се на живота,топлото циганско лято,на пътя който си е избрала...?!?!Дали е намерила правилния път?Вероятно!Та тя се усмихва!
А,кой определя правилния път?-"УСМИВКАТА НА ДУШАТА"?дали????
Стоя на прозореца и си мисля...има усмивка,значи има душа...
Поздрави и хубав,слънчев и усмихнат ден! -
Прекрасно е, като полет над цъфнали треви. Благодаря ти за силата да напишеш нещо толкова кратко, толкова истинско, толкова силно и толкова простичко като истина.
Поздрави и усмивки!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
