Посветено на pavli
Стандартния отговор е – когато човек умре. Тогава душата „отлита” нагоре, известно време кръжи над трупа му и накрая отива при другите души – нейде си. Даже някои твърдят, че са измерили теглото на този последен дъх, средностатистически на глава от населението. Аз лично съм скептичен към твърденията на технократитe, които вкарват кантарите си в храма. Още в Евангелието пише, че там няма място дори и за най-модерни хронометри или метри.
Мисля, ще бъдем доста по-точни, ако кажем, че тя – душата - напуска тялото в някакъв период. Неговите граници са от, когато за някой кажат, че е голяма душа, до момента в който го отбележат като дребна душица. При някои това „изпразване” става от раз, при други - на стъпки. Всеки път, когато продадем нещо на дявола за пари, власт и други благинки стомашни или „по-долни”, на оня кантар горе стрелката трепка и никога не се връща с подаяния или показна благотворителност.
Мога да изброя мигове, в които част от душата напуска тялото:
- кога ...