Когато се прибереш вкъщи след поредната вечер в компанията на приятелите си и си легнеш в студеното легло, ще разбереш колко топлина съм ти давала всъщност... Когато станеш сутрин и разбереш, че няма кого да целунеш за добро утро, ще разбереш, че действието, превърнало се в навик ти липсва... Когато седнеш на масата и не ме видиш срещу теб, ще разбереш колко си свикнал с присъствието ми там... Когато си на бюрото си и се обърнеш назад и видиш празния стол, ще разбереш, че никога повече няма да ме завариш на същото място... Когато се прибереш в къщата си и я откриеш тъмна и празна, ще разбереш, че с общи усилия я превърнахме в дом, а сега е останал само призрака на някогашното щастие... Когато изпаднеш в беда и понечиш да набереш телефонния ми номер, ще разбереш, че никога повече няма да чуеш гласа ми... Когато се изправяш пред проблеми, ще разбереш, че трябва да ги решаваш сам, защото аз никога повече няма да застана до теб... Когато ти осъзнаеш, че отново си се превърнал в онзи лош и неблагодарен човек, ще разбереш, че битката, която съм водила отдавна е загубена... Когато осъзнаеш колко много ме обичаш, ще разбереш, че никога повече няма да ме имаш...

    Когато се прибера след поредната вечер в компанията на приятелите ми, ще има човек, който ще ме чака и ще пази топлината в леглото ми... Когато стана сутрин и се обърна, ще видя човека, когото всяка сутрин целувам за добро утро... Когато седна на масата срещу мен ще седи човек, който се радва на присъствието ми... Когато съм на бюрото си и се обърна, ще открия топла усмивка от човек, който държи на мен... Когато се прибирам никога няма да заваря къщата си празна, а ще имам създаден уютен дом... Когато изпадна в беда знам, че телефонния номер, който набирам никога няма да ми даде "Заето"... Когато изпадна в беда ще знам, че имам човек до себе си, който е готов да ми помогне винаги... Когато започвам да се превръщам в онзи - лошия човек, ще има кой да ми каже, че съм много по-добра... Когато осъзная колко много обичам, ще разбера, че все още обичам теб...

    Когато поискам да те видя, ще си спомня колко пъти ме избягваше ти... Когато поискам да чуя гласа ти, ще си спомня колко пъти си ми казвал да мълча.... Когато поискам да съм отново в обятията ти, ще си спомня колко пъти отблъскваше нежността ми... Когато пожелая да целуна горещите ти устни, ще си припомня как ме целуваше по задължение... Когато пожелая да бъда отново с теб, ще си спомня колко пъти ме оставяше... Когато поискам да създам дом и семейство с теб, ще си спомня колко пъти разбиваше мечтите ми... Когато реша, че съм ти простила, ще си спомня колко пъти ме нараняваше съвсем съзнателно... Когато съм слаба и поискам ти да застанеш до мен, ще се сетя колко пъти ми отказваше... Когато поискам да ти кажа, че още те обичам, ще си спомня колко пъти ме намрази ти...