Secret0000 (Николина Барбутева) 13 декември 2018 г., 9:35 ч.

Когато дойде отчаянието 

54 0 0

    Минавайки по житейския си път като че ли моментите на отчаяние и болка никак не са малко. Дано има хора, които да се похвалят с обратното, но моите наблюдения са такива. Неприятностите в живота със сигурност имат своя смисъл, но не винаги мислим за него. Не можем да смятаме във време на изпитание, че изпитанието ще ни доведе до щастие, защото страданието и болката замъгляват тази представа. В такива моменти сме уязвими и само си задаваме ексзистенциалния въпрос: „Защо на мен?“. Истината е, че няма ясен отговор или по-скоро отговорът е, че на всеки се случват гадости, но просто от различен калибър. 

     Отчаянието замъглява погледа на разсъдъка, кара ни да мислим негативно и да се чувстваме в дупка, от която няма излизане. Понякога има изпитания, които много сломяват. Не зная дали биха калили всеки, но със сигурност сломяват. Но споделям мнението на Чърчил, че ако ще минаваш през ада, не спирай да вървиш. Може да не е с усмивка на лице, но по дяволите – върви! Не спирай, не падай, не говори, а просто мълчи. Мисли, че всичко ще свърши все някога. Стисни зъби и не се отчайвай.

      Все някога идва отчаянието. То е дяволска работа за мен. Трик, чрез който Лукавият атакува нашето сърце или пък тества силата ни. Препятствието е изкушение за волята и без съмнение удържим ли фронта, ще се видим накрая победители. Важното е да се обградим с хора, които ни обичат и подкрепят, за да направят нещата по-поносими. Няма нужда от недоброжелатели. От тях има достатъчно. Просто трябва да ги изчистим от своя живот.

      Когато дойде отчаянието, не бива да забравяме, че животът има и други краски, освен черните. Когато дойде отчаянието, не бива с него да се срива и вътрешният ни свят. Когато дойде отчаянието, не бива да се съмняваме в способностите си. Преживели сме в живота си много повече, отколкото си даваме сметка и въпреки това сме оцелели. Нека вярваме, че има Сила по-голяма и велика от нас, която ни напътства и изправя пътеките ни, там където ние не можем. И когато уж всичко изглежда загубено и сринато, се ражда онзи лъч светлина, от който сме имали толкова силна нужда. Важното е да го дочакаме.

    А след като извървим трънливия път, ни чака красивата гледка от високо. От там тя е най-хубава. Лошото е минало, защото знаем, че то не е господар на света, както казва Елин Пелин. Доброто винаги побеждава, защото е по-силно. Светът е дуалистичен. Има добро и зло, но по-важно е кое от двете ще поставим лично за себе си на трон. Важното е да изберем правилната страна, а ние знаем кое е тя.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.