Дните на живота ни отминават бързо като току-що отлетял самолет от София до Варна... Макар и в бързината, намираме време да помислим за най-хубавото, което да ни бъде пътеводител в случващото се в света на нашите дни. Но понякога в стремежа си да наредим всичко на мястото му, изведнъж всичко може да се обърне точно в обратната посока. Тогава... Какво става тогава?... Понякога човек може да достигне и до най-лошото - може да получи инфаркт и дори по-зле... Но в повечето случаи оставаме шокирани от случилото се... обзема ни чувство на страх... чувстваме се самотни и безценни! И във всичката тази еуфория се чудим какво да направим... накъде да идем...
Чувството на вина обаче си остава... започваме да се самосъжаляваме и изпадаме в невидение... Изведнъж всичко в живота ни се обръща, а ние оставаме объркани и не знаем какво да сторим... Тук, в този момент, явно имаме нужда от приятел до себе си, от човек, който да ни подкрепя и който да ни води напред, за да излезем от пещерата на страха и ...