Спрях да мечтая в деня, в който ми поставиха диагнозата "Тумор в мозъка." Всички ние си имаме мечти и копнежи, аз също си имах своите - исках да си намеря хубава работа, евентуално да се преместя в Дания и др. Но в един ден всичко това бива изместено от по простички неща - да внимаваш как ходиш, да внимаваш с тежестите, да внимаваш... Диагнозата ми я поставиха преди година и половина и до сега се справях някак си, ходех си в университета, изпълнявах си задълженията, дори изкарах доста добри оценки. Но нещата са такива, че каквото и да правиш, туморът постоянно напомня за присъствието си и колкото и да се опитваш "да забравиш" и да не се страхуваш - това е невъзможно. Прогнозата не много благоприятна, но пък честно да си кажа и не искам много да дочакам упадъка на страната ни, пък и на целия свят.
Казах, че спрях да мечтая - да така е. Не мечтая вече за хубава работа, не мечтая да се местя в Дания, за семейство и дума не може да става. След като не мечтая за нищо, някой би ме попитал за ...