Кои са нещата, които дават смисъл на нашия живот

   Темата на есето поставя въпрос, който неведнъж човек си е задавал. Заглавието ми напомня за фейлетона на Алеко Константинов „Разни хора, разни идеали", защото няма еднозначен отговор на въпроса кои са нещата, които дават смисъл на човешкия живот.

   За мен стремежът към любов, щастие и свобода е основен двигател на човешкия живот. Тези три неща са основите, върху които се гради всичко.

   Любовта е тази, която променя светогледа на хората. Тя е най-прекият, но и най-труден път към другия. В Библията пише: "Бог е любов", а една от десетте божи заповеди гласи: „Обичай ближния си." С любов трябва да се прави всичко. Когато равновесието в душата е постигнато, пътят към себепознанието е по-лек. Светогледът придобива цвят, защото любовта е най-добрият „художник" и най-точният компас. Тя помага да откриеш верния път към съвършенството. Но пътят към съвършенството се преплита с този на свободата.

   "Робът се стреми към свобода, а свободният към съвършенство." Свободата е другият определител, другият фундамент, който дава смисъл на човешкия живот. В годините на робство поробените са се борили против игото, защото тяхната мечта е била победа над не-свободата. Но не само физическото робство може да представлява пречка по пътя към съвършенството. Робството на духа е поробител, чиято власт се отхвърля много по-трудно. Освободи ли се от предразсъдъци съзнанието, то човекът е готов да продължи пътя си към съвършенството.

   Всяка успешна крачка и преодоляно препятствие пораждат  у човека искрите на щастието. Радостта от постигнатото и възможността да го сподели с един истински приятел издигат човешката душа още по-близо да съвършенството. Щастието дава крила и изпълва хората с надежда, която да ги крепи по пътя им. Тя спомага за постигане на хармония в душата, за подреденост. Сблъсъкът между Хаоса и Космоса е приключил. Равновесието е постигнато и човешката душа е щастлива. Това симптоматично води до идеята, че хармонията в душата е хармония със света.

   А щом балансът е постигнат, то несъмнено и вярната посока към съвършенството е открита. Независимо от това по-лек или по-тежък е станал животът му, човек започва да търси стойностните неща, защото е осъзнал, че  от любовта, щастието и свободата произлиза всичко. Те дават смисъл на човешкия живот.