Винаги съм се питала един и същ въпрос: "Кое ме отличава от останалите?"
И да ви призная, така и не намирам отговор на това. Веднъж някой ми каза:
"Ти не си виновна за това, което си, но цял живот ще носиш товара!" Не бях съгласна с това или не исках да се съглася, защото ако мислим по този начин, ние ще се самоунищожим. Не бива да отбягваме и отритваме хората, да затваряме очи за проблемите им, като просто си живеем живота. Писна ми да слушам хорските глупости и ругатни. Писна ми да гледам хора, които се присмиват на болката на другите. Писна ми да гледам как гледат с отвращение и ненавист сакатите, инвалидите, безпомощните хора. Kой би искал да е на тяхно място?!
Жал ми е да гледам хора на моята възраст как си стоят на седалката в автобуса, а някои не могат да стоят на краката си, подпирайки се за нечия седалка. Жал ми е да гледам днешното поколение, колкото и тривиално да звучи. Техните идеали, мечти, разбирания са толкова изкривени и повърхностни. Казвам всичко това от своята гледн ...