ponichka.1 (Ponichka) 11 януари 2019 г., 13:53 ч.

Кой съм аз? 

57 1 1

Всеки е различен и няма еднакви! Добри- лоши, бедни- богати, слаби-дебели, но всички сме хора- това е общото и това ни свързва в едно цяло, макар и да отричаме! От нас зависи как ще изживеем живота си, как ще ни запомнят или ще ни забравят.

Правя грешки постоянно, но се старая да поправя повечето. Аз съм себе си и заради това някои ме харесват, а други- не! Старая се да направя всичко, за да оправдая очакванията на тези, които ме обичат и желаят най-доброто за мен. Всеки ден вдигам летвата по-високо и се опитвам да я прескоча. Понякога успявам, друг път се спъвам, но само така мога да открия на какво съм способен и кои са слабостите ми. Открих, че най-ценните ми качества са, че мога да изслушвам хората, да вникна в проблемите им и да ги разбера, да им помогна или само да ги утеша. От това се нуждае всеки, дори и аз. Но съм затворен по характер и не се доверявам лесно, защото не откривам смисъл в това. Да разкрия душата си пред някого- за какво? Всеки иска да намери слабите места на другия, да има оръжие срещу него, за да може да го тъпче и да си мисли, че заради подлостта си е по-силният! Сякаш сме животни и по-слабият трябва да бъде смачкан и изяден, защото няма място за него. Чувствам се затворен в клетка... Ден след ден минават, срещам същите хора, всеки плете интриги, правят безсмислени скандали, после се прегръщат и заедно започват да търсят поредната жертва... а все още сме деца! Или вече изгубихме невинността си?... Какво ли да очаквам по-нататък? Как ли да си представям бъдещето? Само едно ме крепи- надеждата. Тя ме кара да посрещам утрото с усмивка и да не спирам да се надявам! Винаги има нещичко хубаво и защо това хубаво да не ми се случи точно на мен? Винаги е трябвало да минавам по трудния път и да се боря. Падам, ставам и пак съм добре, но почвам да гледам по-внимателно в краката си. Не мисля за миналото, като за съществена част от живота ми. Не правя илюзии за бъдещето... живея сега! Аз съм човек с душа, чувства- не просто опаковка, който се мисли за нещо повече! Още не съществува идеалът за човек, защото ние самите не можем да приемем някой да е по-добър от нас. За мен най-важно е да развия собствената си красота, красотата на която могат да ми завидят, защото не могат да ми я вземат- тя е вътре в мен. Това, което трябва да направя, аз ще го постигна сам! Знам че всеки го може, но никой не го иска! Никой не иска да е добър! За момента е непосилно всички да станем добри, но защо трябва да сме толкова лоши? Не стига да си важен пред останалите, да се мислиш за нещо повече в училище или на работа- не си заслужил с нищо това! Не стига да имаш много „приятели”, защото оставаш сам, когато наистина се нуждаеш от помощ! Не може да живееш в измислен свят, защото всички виждат кой си, но защото всички сме лицемери, няма да ти го кажем в очите. А най-голямото лицемерие е да кажеш, че не понасяш лицемерите! А ти какъв си? Ако казваше всичко в очите, сега нямаше да си тук! Знаеш, че щеше да си наранен, отхвърлен, забравен. Съзнаваш къде живеем, нали? Ако искаш да ти е хубаво- направи си го.Създай семейство, имай неколцина приятели. Друго не трябва. Имай това, което цениш. Какво ценя аз? А мога ли да преценя или да оценя нещо правилно? Ценя малките неща, които се превръщат в голяма радост, защото не се нуждаем от много, за да сме щастливи!

Това съм аз, това мисля и открих за себе си до сега. Ще продължавам да търся още отговори за моята същност, но щом успях да отговоря кой съм аз досега, макар и да е неизбежно да се сравня с другите, значи аз още съм някой! Аз живея моя собствен живот, защото знам, че има смисъл и в най-големите безсмислици и има надежда и за най-безнадеждните!

*Когато ти дадат пълна чаша, ти можеш да я оставиш и да не я докосваш, можеш да я излееш, или да я изпиеш до дъно... но животът е чашата, която няма да притежаваш отново, щом са ти я дали веднъж!*

© Ponichka Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум) Много искрено споделени размисли за живота, при това ги оценявам като стойностни. Остани такъв/такава!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.